Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 181

Никаква по-раншна услуга, колкото и голяма да е тя, никакви приятелски или делови връзки с големите главатари не можеха да го защитят или да му дадат някаква възможност. Съвсем наивно всички те смятаха, че са се добрали до определено положение и се ползват с благосклонността на синдиката и големите босове, смятаха се за неприкосновени и въобще не можеха да си представят, че могат да бъдат спокойно и незабавно принесени в жертва единствено защото знаят много неща.

Много от тези, които разобличенията на Ейб Релис накараха да се крият, бяха смаяни и често заплащаха с живота си отказа да повярват в очевидното, че по петите им е не само полицията, а и отряди от убийци, натоварени единствено от предпазливост да им затворят устата.)

Понякога обаче хладнокръвието, инициативността и сръчността, проявени от убиеца при изпълнението на първите договори, привличаха вниманието на онези, които го бяха вербували, и му даваха възможност да стане професионален убиец. Той получаваше месечно възнаграждение, включваха го в някой отряд и взимаше определена част от общата печалба. Ако докажеше изключителни способности, той можеше да напредне бързо и да достигне специалистите с висока квалификация като Питсбърг Фил, Франк Абандандо, Макс Голоб, Сам Голдстейн, Вито Гурио, Чарли Уоркман (Дървеницата), Блу Джоу Магун и още няколко, т. е. тези, на които поверяваха най-деликатните и на най-високо равнище работи и за които Релис и Майон запазваха доходните договори…