Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 157

Анастасия предаде точно всичко на Лучиано и той склони. Нареди, на Томи Лукезе да изостави тези свои мераци… Защо това поведение? Най-напред, защото на страната на Луис Бухалтер беше свещеният закон на Организацията. Но също защото Лъки не си позволяваше да забрави, че Лепке си остава тъмният шеф на „Мърдър Инкорпорейтид“, шеф на стотици убийци, разпръснати във всички щати, които той знае да използва всеки по специалността му и които действуваха светкавично, а в своята изобретателност и ефикасност нямаха равни на себе си. Само една дума от страна на Лепке и всекиму можеше да се случи какво ли не. Това е бомба, която Синдикатът на престъпниците беше вложил в просташките ръце на Лепке.

Така, за да запази себе си, Лучиано предпазваше Лепке.

В края на двегодишното безплодно търсене Томас Дауей и Х. Хувър разбираха, че никога няма да хванат Бухалтер, ако продължават да използват обичайните средства, дори да удвоят или да предложат награда в петорен размер. Трябваше да се намери нещо ново. Лейтенант Конрад Поленгаст, заместник на Валънтайн, шефа на полицията в Ню Йорк, имаше по-голяма фантазия от останалите:

— Да преброим всички големи шефове на банди в Ню Йорк и Ню Джърси, да ги затворим, да ги разпитваме, да ги тормозим всеки ден, да изтупваме бълхите на тези мръсници, денем и нощем, да поставим зад решетките добродетелните им женички, да направим живота им невъзможен, като ги накараме да разберат, че ще ги преследваме, докато пазят Лепке, и че ще ги оставим, ако той попадне в наши ръце.

Екипът на Дауей се хвана за тази идея във федерален мащаб, последваха го момчетата от Федералното бюро за разследване. Агентите на Министерството на финансите се нахвърлиха като мухи върху сметководните книги на гангстерите. Те самите бяха затваряни ежеседмично ту от едните, ту от другите.

Задържаха ги в най-отвратителните килии за най-малки отклонения от правилата за носене на оръжие или правилника за движението по пътищата. Увеличиха се хайките и тормозът от страна на полицията върху всички нощни заведения, барове и ресторанти, които те редовно посещаваха. Телефоните им се подслушваха открито. Следяха ги 24 часа в денонощието, кореспонденцията им започна да се губи. За всички шефове на банди животът, а най-вече работата ставаха невъзможни. Това продължи седмици без най-малко прекъсване. Този път се получи така, че членовете на Организацията, от една страна, бяха преследвани от полицията, а от друга — имаха много загуби.

Загубите ставаха наистина огромни. Трябваше да се предприеме нещо. Конвенцията на синдиката изискваше защитата на Лепке, но не беше ли редно той сам да се пожертвува в името на общите интереси, след като Организацията играеше играта докрай и все още отказваше да го принесе в жертва. Парадоксът е в това, че единственият, който можеше да изпълни важния „договор“ срещу Луис Бухалтер, е „двойното А“, нали Албърт Анастасия е официален телохранител на Лепке, когато му се налага да излиза…