Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 158

Накрая беше свикано извънредно събрание на Синдиката на престъпниците. При пълно единодушие неговите членове, строго мъмрени в Данемора от Лучиано, решиха, че Лепке трябва да се предаде при най-изгодните условия, после Организацията ще поеме грижата да го измъкне. Оставаше да го убедят. Изборът падна на Мое Димплес Воленски, приятел на Лепке, работил с него в игрите. Той добросъвестно прие плана, после се свърза със заинтересования. Луис Бухалтер не издържаше вече на тази изнурителна война. Нервите му изневеряваха. Планът беше умно измислен и не предизвика голямо недоволство у Лепке. Той се състоеше в следното: за да се ограничат загубите, Организацията трябваше да сключи джентълменско споразумение с Хувър. Той щеше да има честта да извърши ареста на века, но намирайки се в ръцете на ФБР, Лепке можеше да бъде съден единствено за трафик на наркотици и да получи присъда затвор. Докато ако бъде заловен от Дауей, той ще го изправи пред съда на щата Ню Йорк, който ще го обвини за една стара история, престъпление срещу Джо Розена, и можеше много лесно да му донесе смъртна присъда.

Воленски го увери, че договорът, сключен с Хувър, е железен (Мое Димплес Воленски ще бъде направен на решето от куршуми в един ресторант на Манхатън през 1943 г., понеже по заповед на Лучиано накарал Лепке да се предаде, а дадените обещания няма да бъдат изпълнени.), че шефът на ФБР ще изпълни своите ангажименти. От друга страна, Лъки Лучиано от Данемора гарантираше, че докато Лепке е в затвора, неговите работи ще бъдат поети от Организацията и че той ще може да получава това, което му се полага, по обикновения канал в банката. Прехвърлянето ще става автоматично, според същия основен принцип, възприет и за Чарли Лъки след неговото влизане в затвора.

Лепке отстъпи. Почти с облекчение. Оставаше да се осъществи деликатната маневра, която да доведе до предаването му без опасност за живота. Полицията беше нащрек, на всеки ъгъл и всеки полицай бе готов да го застреля в упор. От Данемора Лъки намери още едно решение.

— Трябва да установим пряка връзка с Хувър… В джоба ми е нашият скъп Уили О’Дуайър (съдия в Кингс — Бруклин, избран благодарение на фондовете на „Банката за смазване“ и бруталността на кампанията, водена от Синдиката), или Морис Новик (помощник на Фиорело Ла Гуардия…), аз ще се заема с този отпадък Уолтър Уинчел (Много известен американски журналист по онова време.), този тип, който искаше да ме експулсират от Барбизон, защото миризмата на парите ми не му харесвала. По радиото, в печата, той ще вдигне ужасен шум с това, че пръв е научил (изключителни права над първата информация) и ще гарантира споразумението.

Чарли имаше винаги добри идеи. Костело ги препредаваше. На 24 август 1939 г. един черен „Пакард“, шофиран от Албърт Анастасия, намали и спря на улица 101 в Бруклин, номер 3. Един мъж с големи черни очила, с повдигната кожена яка на пардесюто излезе стремително от преддверието и се вмъкна в колата, блъскайки след себе си вратата. След като пресече Бруклинския мост, Анастасия навлезе в Манхатън. На ъгъла на Пето авеню и 28-а улица черен „Кадилак“ със спуснати пердета пресветна светлините. Двойното „А“ паркира след него и постави ръка на пистолета си.