Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 159

От другата кола Уолтър Уинчел, който стоеше зад волана, направи знак с ръка през спуснатия прозорец. Лепке излезе бързо. Задната врата на кадилака се отвори, той влезе. Една ръка се протегна:

— Здравей, аз съм Едгар Хувър.

— Здравей, аз съм Луис Бухалтер.

— Лепке?

— Така ме наричаше мама.

Едгар Хувър го гледа продължително, междувременно колата тръгна, после каза замислено:

— Твоята майка? Боже господи, нима е възможно ти да имаш майка?

Беше 22,10 ч. на 24 август 1939 година. Над града имаше ужасна мараня като пред буря.

Гурах Шапиро, който не можеше да прави нищо без своя верен приятел Лепке, също се предаде.

Тази дата е важна. Тя бележи по особен начин най-високата точка от първия етап на развитието на Синдиката на престъпниците, който ще завърши през 1962 г. със смъртта на Лучиано.

Без предаването на Лепке вероятно никога нямаше да има, 9 месеца по-късно, този изключителен Разпети петък по простата причина, че Лепке щеше с „огън и меч“ да запази дисциплината в „Murder Incorporated“.

Организацията трябваше от своя страна да преодолее големи трудности. Тя беше в зенита си. За много от нейните блеснали кървави звезди на един небосклон, лишен от човещина, избухването беше много близко. Отваряше се черна дупка.

Значи, всичко започна с Лепке. Хувър ликуваше. Той бдеше над жертвата си. Държеше на нея. На 27 ноември 1939 г. Луис Бухалтер и Шапиро, както беше уговорено, са изправени пред Федералния съд. Съден само за трафик на наркотици, Лепке получава 15 години затвор. Той се смята за спасен, когато Томас Дауей се хвърля на щурм да му бъде поверен случаят.

Едгард Хувър се бори като лъв, брани не гангстера, най-долнопробния обществен враг N1, а поетото задължение.

Любопитно е това как Томас Дауей се перчеше: „Имам за какво да го изпратя в тъмницата за 500 години или на електрическия стол, по избор.“ (Всичко, което стана по делото Бухалтер, е показателно за престъпния гений на Лъки Лучиано. Той знаеше, че Лепке никога няма да се предаде на Дауей и той направи всичко възможно да го успокои и хвърли в обятията на Хувър. Сполучлив ход.

Но единственият човек, без когото на Лучиано е невъзможно да си възвърне свободата, е Том Дауей, жаден за власт политик, който нямаше друг начин да постави кандидатурата си за най-високия пост, без да шокира общественото мнение, убеждавайки го в своята сила — че е непобедим ангел на доброто, който преследва неотклонно и безспир демоните на злото, Лучиано беше открил ахилесовата пета на Дауей. Той ще жертвува безжалостно Лепке — гангренясалата част, която трябва да бъде ампутирана, преди заплахата да зарази цялата организация, за да предостави на Дауей опорна точка и да получи власт над него. Между другото това, което той признава невъзмутимо в своето „Завещание“, само потвърждава верността на непубликувани разкрития, които ние имаме по този въпрос: „За мен беше въпрос на живот и смърт, Дауей трябваше да мине през Албани (столицата на щата Ню Йорк), за да се представи на изборите за Белия дом. Беше ни нужен в столицата на щата, защото, като губернатор той щеше да има право да ме пусне на свобода под гаранция. Имаше за разрешаване два проблема: да стане така, че Дауей да победи Ломън и всички останали кандидати, избрани измежду демократите, и вторият, да се дадат на разположение за предизборната кампания на Дауей толкова пари, че той да не може да не почувствува, че действително ми е задължен. Този път няма да се оставя да ме прекарат, както в историята с Рузвелт, където ние си свършихме работата и получихме потупване по рамото. В случая с господин Том Дауей планът, който си представях, щеше да ми даде предимство над него.“) Той притежаваше някакви нови данни или беше на път да ги набави… В края на краищата с помощта на съмнителни средства, най-малкото незаконни, Дауей сложи ръка на Лепке, изтръгна го със сила от федералното правосъдие и го предаде под юрисдикцията на щатския съд в Ню Йорк. Любопитно е, че той успя да представи доказателства за придобиване по незаконен начин средства и да докаже по-специално изнудвания в хлебарската промишленост. Нещата се обърнаха към лошо и Луис Бухалтер получи 30 години. Толкова, колкото и Лучиано. Доволен от себе си, Дауей направи голяма крачка към губернаторското кресло в Албани. Лепке се успокои.