Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 156

Все пак натискът стана много голям и Бухалтер се прехвърли от Ню Йорк във Флатнуш. Психологически удар от голяма величина, защото той ще постави съдбата си в ръцете на Дороти Уоркър, вдовица на гангстера Фоти Уоркър, а и последното куче в полицията не се съмняваше, че Лепке го е убил по отвратителен начин със собствените си ръце. Кой би се сетил да помисли да го потърси там? Нещастната Дороти бе до такава степен тероризирана от чудовището, че можеше да излиза и се връща, когато пожелае. Тя знаеше, че ако нещо се случи с Лепке, нейната съдба ще бъде още по-страшна от тази на покойния й мъж. Наемателят я преби, за да разбере това по-добре. Тя разбра.

Парализиран от нелегалността, в която живее, Лепке се оплаква: „Имам чувството, че моите работи изчезват, стопяват се в ръцете ми.“

Той не бе далеч от истината. Един човек, който изпитваше ужас да гледа как се губят пари, Том Трите кафяви пръста (толкова много пушеше „Камел“), верният на Лучиано Томи Лукезе, важен член на мафията, беше хвърлил око на бизнеса в конфекцията и претендираше за право на наследство. Той мечтаеше да си оплете кошницата, това бе очевидно.

Когато разбра това, Лепке изпадна в истеричен гняв: „Никой няма да нагази в моите води под предлог, че съм духнал“ — крещеше той пред Анастасия и Ейб Релис. „Албърт, иди да кажеш на Лъки да постави на мястото му този мизерник Лукезе, кажи му и това, че облеклата са мой бизнес… Това е уговорено от самото начало… Не може да става дума за дискусия, дори ако е в мой интерес. Кажете също така на този побъркан, Трите пръста, че ако се докосне до моите работи, ще му остане само един, за да си бърка с него в носа, и още, че преди това ще му отрежа друго нещо…“