Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 454

Известно време фелдфебел-школникът Биглер съобразява на ум дали наистина не е извършил нещо, което би било несъвместимо с дисциплината и чинопочитанието.

В това отношение в неговите знания имаше чудовищна празнина и пропаст.

В школата никой не им беше чел как трябва да се държи в такъв случай низшият офицерски чин по отношение на по-висшия. Дали не трябваше, без да се е доизходил, да излети през вратата на клозета, придържайки с една ръка панталоните си, а с другата отдавайки чест?

— Хайде, отговаряйте, господин фелдфебел! — предизвикателно викаше подпоручик Дуб.

В този момент фелдфебел-школникът измисли твърде прост отговор, който разреши въпроса.

— Господин подпоручик, когато пристигнах в бригадата, аз не знаех, че вие се намирате тук, а като уредих работата си в канцеларията, веднага отидох в клозета, където останах до вашето идване.

Веднага след това той добави тържествено:

— Господин подпоручик Дуб, представя ви се фелдфебел-школникът Биглер.

— Сам виждате, че това не е дребна работа — каза подпоручик Дуб с горчивина, — според мен, господин фелдфебел, вие още с идването си в щаба на бригадата трябваше да попитате в канцеларията дали случайно тук не се намира и някой офицер от вашия батальон, от вашата рота… За вашето държане ще вземем решение в батальона. Заминавам там с кола и вие ще дойдете с мене. Никакво „но“!

Да, фелдфебел-школникът Биглер възрази, че в щаба на бригадата са му изработили маршрут за пътуване с влака. С оглед на рефлексите на ануса му този начин на пътуване му се струваше много по-изгоден. Та всяко дете знае, че автомобилите не са пригодени за такива неща. Преди да пропътуваш 180 километра, гащите ти отдавна да са се напълнили.

Дявол знае как се случи, но друсането на автомобила отначало, след потеглянето им, не упражни никакво особено влияние върху Биглер.

Подпоручик Дуб беше съвсем отчаян, че няма да му се удаде да приведе в изпълнение своя план за отмъщение.

При потеглянето той си мислеше: „Почакай ти, господин фелдфебел-школник, да не мислиш, че ще заповядам да спират, като ти се приходи!“

В тази насока именно, доколкото позволяваше бързината, с която гълтаха километрите, той завърза приятен разговор по въпроса, че военните автомобили поради строго определения им маршрут не бива да прахосват бензина, затова не бивало да спират никъде.

Фелдфебел-школникът Биглер възрази напълно основателно, че когато колата чака някъде, тя не хаби бензин, тъй като шофьорът спира мотора.

— Ако колата трябва да пристигне в определеното време на местоназначението си — продължи невъзмутимо подпоручик Дуб, — тя не бива да спира никъде.

От страна на фелдфебел-школника Биглер не последва вече никаква реплика.

Така те продължиха да порят въздуха повече от четвърт час, когато по едно време подпоручик Дуб почувствува, че коремът му е надут и че не би било зле да спре колата, да излезе от нея, да слезе в канавката отстрани, да си смъкне панталоните и да потърси облекчение.