Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 439

За няколко дни той се съвзе и лекарят заяви, че само още два-три пъти ще му намажат гърба и корема с йод и след това той смело ще може да догони поделението си.

В момента, значи, той седеше у полковник Гербих и двамата си говореха за най-различни болести.

Като зърна Швейк, той извика гръмогласно, тъй като знаеше вече за тайнственото му изчезване пред Фелдщин:

— Пипнахме ли те пак! Мнозина тръгват като зверове, а се връщат още по-големи хищници, и ти си един от тях.

За пояснение следва да се допълни, че подпоручик Дуб при своето приключение с коня получи и слабо сътресение на мозъка, затова не бива да ни учудва, че като се доближи до Швейк, закрещя в мерена реч, призовавайки бога на единоборство с Швейк:

— Ето виж, отче, зова те, дим оръдеен забулва ме плътно, съскат страхотно опасни снаряди, зова те, зова аз, отче мой святи, сили ми дай, за да бия мерзавеца гнусен… Къде бе досега бе, дръвнико? Каква е тая униформа на тебе?

Следва да се добави още, че страдащият от подагра полковник, когато нямаше пристъпи, се явяваше проводник на твърде демократичен ред в канцеларията си. При него се изреждаха офицери от най-различен ранг, за да слушат възгледите му за стеклия палец с дъх на прокиснала говежда супа.

По времето, когато полковник Гербих не страдаше от пристъпи на подагра, канцеларията му беше пълна с най-различни офицери, защото в такива изключителни случаи той беше извънредно весел и разговорлив човек и обичаше наоколо му да има слушатели, на които да разправя мръсни вицове. Това му действуваше много добре, на останалите пък той доставяше удоволствието да се смеят насила на брадати вицове, които са в обръщение още от времето на генерал Лаудон.

В такива моменти службата при полковник Гербих беше много лека, всеки си вършеше, каквото му скимне, изобщо за всеки щаб, в който се появеше полковник Гербих, можеше да се твърди с положителност, че там се вършат кражби и безобразия от най-различен вид.

Така и сега заедно с доведения Швейк в щаба нахлуха най-различни чинове, които чакаха да видят какво ще стане, докато полковникът проучваше писмото до щаба на бригадата, съчинено от майора в Пршемишъл.

Подпоручик Дуб обаче продължи да разговаря с Швейк по обичайния си прелестен маниер:

— Ти още не ме познаваш, но като ме опознаеш, ще се смръзнеш от страх.

Полковникът не можеше да разбере нищо от това, което му съобщаваха, тъй като майорът в Пршемишъл беше диктувал писмото все още под влияние на остатъците от алкохолната отрова.

Въпреки това обаче полковник Гербих беше в добро настроение, защото вчера и днес нямаше никакви болки и палецът му се държеше като кротко агънце.