Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 3

— Вестниците пишат, ваша милост, че господин ерцхерцогът станал на решето. Оня, убиецът, изстрелял в него всичките си патрони.

— Тая работа става много бързо, госпожа Мюлерова, страшно бързо. За тази цел бих си купил броунинг. На глед е като играчка, но с него за две минути можете да изпозастреляте тъкмо двайсет ерцхерцози, без разлика дали са кльощави или дебели. Макар че, между нас казано, госпожа Мюлерова, дебелият ерцхерцог се улучва много по-сигурно от мършавия. Спомняте ли си как на времето португалците застреляха краля си. И той беше такъв дебел. То се знае, че царят няма да бъде мършав. Аз, значи, отивам в пивницата „При чашата“. Ако някой дойде и поиска мишеловеца, за който взех капаро, кажете му, че го държа в кучкарника си в провинцията, че съм му рязал ушите наскоро и затова не бива да се превозва, докато не заздравеят, защото може да настинат. Ключа оставете на портиерката.

В пивницата „При чашата“ имаше само един посетител. Това бе тайният агент Бретшнайдер, който работеше в държавната полиция. Кръчмарят Паливец миеше чинийки и Бретшнайдер напразно се мъчеше да завърже сериозен разговор с него.

Паливец бе прочут с мръсната си уста. Всяка втора дума, която излизаше от устата му, бе „задник“ или „лайно“. При това обаче той бе начетен и препоръчваше на всеки да прочете какво е писал за последната дума Виктор Юго, описвайки как старата Наполеонова гвардия отговорила на англичаните в битката при Ватерло.

— Какво хубаво лято, а — подхвана Бретшнайдер сериозния си разговор.

— Да му пикая на лятото — отговори Паливец, като нареждаше чинийките в бюфета.

— Тюх, че мизерия ни изиграха ония в Сараево — обади се със слаба надежда Бретшнайдер.

— В кое „Сараево“? — попита Паливец. — В нусленската кръчма ли? Там всеки ден стават побоища, нали знаете — Нусле!

— В Сараево бе, кръчмарю, в Босна. Застреляли ерцхерцога Фердинанд. Как ви се струва това?

— Не се бъркам в тия работи. Който го е яд, да ме цуне отзад — отговори възпитано господин Паливец, както си палеше лулата. — Не си завирам гагата, дето не ми е работа, защото това може да ми изяде главата. Аз съм обикновен кръчмар, като дойде някой и си поръча бира, наточвам му. Но някакво си там Сараево, политика или пък някакъв си ерцхерцог, бог да го прости, тия работи не са за нас, те миришат само на Панкрац.

Бретшнайдер замълча и разочарован се зае да разглежда празната кръчма.

— Тук едно дреме бе окачен портретът на негово величество императора — обади се той пак след малко — на същото място, където сега е огледалото.

— Да, имате право — отговори господин Паливец. — Там бе окачен, но мухите го бяха изпосрали, та го вдигнах на тавана. Нали знаете, някой може да си позволи забележка и ще си имам само неприятности заради него. Що ми трябва?

— В Сараево трябва да е било бая горещо, а, кръчмарю?

На тоя пряк и коварен въпрос господин Паливец отговори необикновено предпазливо: