Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 2
Ярослав Хашек
— Та той не бил сам, ваша милост.
— Ама разбира се бе, госпожа Мюлерова — каза Швейк, като завърши масажа на коленете си. — Да речем, поискате да убиете ерцхерцога или негово величество императора, в такъв случай вие непременно Ще се посъветвате с някого. Един каже едно, друг — Друго „и така делото преуспява“, както е казано и в националния химн. Главното е да издебнеш момента, когато господинът ще мине покрай теб. Спомняте ли си оня господин Лукени, дето прободе с пила покойната ни Елисавета? Разхождал се с нея. Иди, че вярвай някому. Оттогава вече никоя императрица не ходи по разходки. И такава съдба очаква мнозина. Ще видите, госпожа Мюлерова, ще дойде ред и на ония, царя и царицата де, а може, не дай боже, и на негово величество императора, щом са започнали от чичо му. Има си той, старият, много врагове. Повече от Фердинанд. Наскоро един разправяше в кръчмата, че щяло да дойде време императорите да започнат да капят като мухи един по един и че дори прокурорският паркет нямало да им помогне. После същият господин не можа да си плати консумацията и кръчмарят се видя принуден да поиска да го арестуват. Господинът пък взе, че му зашлеви плесница, а на стражаря — две. След това го метнаха в полицейската кола и го откараха, та да му дойде умът в главата. Да, да, такива ми ти работи, госпожа Мюлерова. Пак загуба за Австрия. Когато бях войник, някакъв пехотинец застреля един капитан. Натъпкал пушката и отишъл в канцеларията. Казали му, че не му е мястото там, но той все си знаел своето, че трябва да говори с господин капитана. Капитанът излязъл и веднага го наказал под оръжие. Оня вдигнал пушката и стрелял право в сърцето му. Куршумът изхвръкнал през гърба на капитана, а на всичко отгоре направил пакост в канцеларията. Счупил едно шише с мастило и то заляло книжата.
— А какво стана с войника? — запита госпожа Мюлерова след малко, когато Швейк започна да се облича.
— Обеси се с едни презрамки — каза Швейк, като почистваше бомбето си. — А презрамките дори не били негови. Бил ги взел от тъмничаря, като му казал, че му падат гащите. Нима трябвало да чака да го разстрелят? Нали знаете, госпожа Мюлерова, в такова положение всеки си загубва ума. Тъмничаря го разжалваха и му друснаха шест месеца. Но той не ги лежа. Избяга в Швейцария и сега е проповедник в някаква църква. Малко са честните хора днес, госпожа Мюлерова. Сигурен съм, че и господин ерцхерцогът Фердинанд в Сараево не е очаквал такова нещо от човека, който е стрелял срещу него. Видял навярно някакъв господин, па си рекъл: „Виж какъв добър гражданин, как вика само
