Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 5

— Какво искате да кажете? — оживи се Бретшнайдер.

— Какво искам да кажа ли? — отвърна самодоволен Швейк. — Само това. Ако беше по-дебел, сигурно много по-рано щеше да получи удар, още тогава, когато гонеше бабите из ловния си парк в Конопище, за да не събират там съчки и гъби. Що му трябваше да умира от такава позорна смърт? Като си помисля, чичо на негово величество императора, пък да го застрелят. Срамота, и всички вестници са се разписали. У нас, в Будейовице, преди години стана една малка пазарска разправия, намушкали бяха с кама един търговец на добитък, някой си Бржетислав Лудвиг. Неговият син Богуслав пък се занимаваше с продажба на свини. И на който и пазар да отидеше, никой не купуваше нищо от него и всеки казваше: „Това е синът на оня, намушкания, какъв ли е и той разбойник!“ И в края на краищата той скочи от Крумловския мост във Вълтава, че го спасяваха след това, че го съживяваха, че му изпомпваха водата от корема, а той взе, че почина в ръцете на лекаря, когато му биеше някаква инжекция.

— Ама че интересни сравнения правите — рече Бретшнайдер многозначително, — най-напред говорите за Фердинанд, а веднага след това за някакъв си търговец на добитък.

— Моля ви се — възрази Швейк, — пазил ме бог да правя някакви сравнения. Кръчмарят тук ме познава. Нали никога не съм правил никакви сравнения? Само не бих искал да бъда в положението на вдовицата на ерцхерцога. Какво ли ще прави сега? Децата остават сирачета, имението в Конопище — без стопанин. А да се жени отново за друг ерцхерцог? Струва ли си? Ще заминат пак за Сараево и ще овдовее за втори път. В Злив край Хлубока преди години живееше един горски с едно такова мръсно име, Хуйов се казваше. Застреляха го бракониери и той остави вдовица с две деца. На следната година тя взе пак горски, Пепик Шавловиц от Мидловари. И него ѝ застреляха. Тогава тя се ожени за трети път, взе пак горски и каза: „Ще потретя, пък ако не сполуча и сега, не знам вече какво ще правя.“ И, разбира се, пак го застреляха. А тя беше народила с тия горски половин дузина деца. Ходи чак в канцеларията на княза в Хлубока да се оплаква, че не ѝ върви с горските.

Тогава ѝ препоръчаха надзорника по риболова Яреш от ражицкия вал. И какво мислите, удавиха го при риболов в рибарника. Останаха ѝ от него още две деца. После взе скопача от Водняни, а той една нощ я чукна със секира и отиде, та сам се предаде в полицията. После, преди да го обесят в областния съд в Писек, той отхапал носа на попа и казал, че не съжалява за нищо, а също казал и нещо много лошо за негово величество императора.

— А не знаете ли какво точно казал за него? — с обнадежден глас запита Бретшнайдер.

— Не мога да ви кажа, защото никой не се осмеляваше да го повтори. Но то било толкова страшно и ужасно, че един от съдебните съветници, който присъствувал, полудял и до днес все още го държат изолиран, за да не се разкрие цялата работа. Това не била някаква обикновена обида за негово величество императора, каквито се говорят в пияно състояние.