Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 6

— Че как обиждат негово величество императора в пияно състояние? — попита Бретшнайдер.

— Моля ви се, господа, обърнете листа — обади се кръчмарят Паливец, — нали знаете, че не обичам тия работи. Човек издрънка нещо, пък после го е яд.

— Как обиждат негово величество императора пияниците ли? — повтори Швейк. — Всякак. Напийте се, поръчайте да ви изсвирят австрийския национален химн и ще видите какво ще започнете да говорите. Толкова работи ще измислите за негово величество императора, че е достатъчно само половината от тях да бъдат верни, за да бъде той опозорен за цял живот. Но той, старият ни император, наистина не си го заслужава. Помислете си само. Сина си Рудолф той загуби съвсем млад, в разцвета на силите му. Жена му Елисавета я промушиха с пила, после пък изчезна Йохан Орт. Брат му, мексиканския император, го застреляха в някаква крепост, изправен пред някакъв зид. Сега пък на стари години застреляха чичо му. Човекът не е с железни нерви я. И като качулка на всичко някаква пияна свиня я прихванат и вземе да го псува. Ето на, ако днес избухне нещо, отивам доброволец и ще служа на негово величество до последна капка кръв.

Швейк си пийна здравата и продължи:

— Да не би да мислите, че негово величество императорът ще остави това така? Малко го познавате. Война с турците трябва да има. Вие убихте чичо ми — на ви сега по мутрата. Войната е сигурна. Сърбия и Русия ще ни помогнат в тая война. Има да падне пердах.

В тоя пророчески миг Швейк бе знаменит. Простодушието му лице, усмихнато като месец в пълнолуние, сияеше от ентусиазъм. Всичко му бе така ясно.

— Възможно е — продължи той да чертае бъдещето на Австрия — в случай на война с турците да ни нападнат немците, които ги поддържат. Те са такива мръсници, че нямат равни на света. Но ние можем да се съюзим с Франция, която има зъб на Германия още от седемдесет и първа година. И работата е опечена. Война ще има, повече няма какво да ви разправям.

Бретшнайдер стана и каза тържествено:

— Не е нужно да говорите повече, елате с мен в коридора, ще ви кажа нещо.

Швейк последва тайния агент в коридора, където го очакваше малка изненада. Другарят по пиене му показа двуглаво орле и заяви, че го арестува и веднага ще го закара в Дирекция на полицията. Швейк се опита да обясни, че навярно господинът греши, тъй като той е напълно невинен, че не е произнесъл нито дума, която би могла да обиди някого.

Бретшнайдер обаче му каза, че той наистина е извършил няколко наказуеми деяния, между които фигурира и престъплението държавна измяна.

После те се върнаха в пивницата и Швейк каза на Паливец:

— Имам пет бири, кифла и кренвирш. Дай и една сливовица, ама по-бърже, че трябва да вървя, защото съм арестуван.

Бретшнайдер показа и на господин Паливец орлето, известно време го наблюдава и след това попита:

— Женен ли сте?

— Женен съм.

— Жена ви може ли да ви замества в кръчмата, докато отсъствувате?

— Може.

— Значи, всичко е наред, кръчмарю — весело рече Бретшнайдер, — извикайте госпожата си, предайте ѝ работата и вечерта ще дойдем да ви вземем.