Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 10

— Ето ме и мене тука!

Швейк раздруса сърдечно ръката му и каза:

— Искрено се радвам. Аз си знаех, че оня господин ще си устои на думата, като каза, че ще дойдат да ви вземат. Точността е хубаво нещо.

Господин Паливец обаче забеляза, че такава точност пет пари не чини и тихо попита Швейк дали останалите господа в затвора не са злосторници, защото това би могло да му навреди като на почтен кръчмар.

Швейк му обясни, че всички, с изключение на един, който е затворен заради опит за убийство на някакъв стопанин от Холице, когото искал да обере, споделят съдбата им все заради ерцхерцога.

Господин Паливец се обиди и каза, че е попаднал в затвора не заради някакъв си смахнат ерцхерцог, а заради негово величество императора. И понеже това заинтригува останалите, той им разправи как мухите замърсили негово величество.

— Засраха го, гадините — приключи той описанието на своя случай, — и накрая ме доведоха в дранголника. Ама няма да им простя аз — добави той заплашително.

Швейк пак си легна, но не спа дълго, тъй като скоро дойдоха, за да го отведат на разпит.

И като се качваше по стълбището към третото отделение за разпит, Швейк носеше кръста си към върха на Голгота, без сам да забелязва своето мъченичество.

Като видя надпис, че е забранено да се плюе по коридорите, той помоли стражаря да му позволи да плюе в плювалника, след това, осиян от простодушието си, влезе в канцеларията с думите:

— Добър вечер на всички, господа.

Вместо отговор някой го ръгна в ребрата и го изправи пред масата, зад която седеше господин със студено чиновническо лице, с черти на животинска жестокост, сякаш току-що бе изскочил от книгата на Ломброзо „За престъпните типове“.

Той изгледа кръвнишки Швейк и каза:

— Я недейте гледа като идиот.

— Какво да правя — отговори Швейк сериозно, — аз бях освободен от военна служба за идиотизъм. Специална комисия ме провъзгласи официално за идиот. Аз съм доказан идиот.

Господинът с лице на престъпник изтрака със зъби:

— Това, в което ви обвиняват и което сте извършили, говори, че всичките ви дъски са си на мястото.

И той изброи на Швейк цяла редица различни престъпления, като започна с „държавна измяна“ и завърши с „обида на негово величество и членовете на императорския дом“. В центъра на тая внушителна група се мъдреше престъплението „одобрение на атентата срещу ерцхерцог Фердинанд“, от което пък се отделяше цял клон нови престъпления, между които най-ярко се открояваше „подстрекателството към бунт“, тъй като всичко това се бе случило в обществено заведение.

— Какво ще кажете? — победоносно запита господинът с черти на животинска жестокост.

— Много нещо — отвърна Швейк невинно, — а всяко нещо без мярка вреди.

— Виждате ли, че и вие признавате?

— Признавам всичко, строгост трябва да има, къде ще му излезе краят без строгост? Едно време, като служех войник…

— Затваряй си устата! — кресна полицейският чиновник. — И говорете само когато ви питат! Разбирате ли?

— Как да не разбирам — рече Швейк, — тъй вярно, разбирам, мога да се ориентирам във всичко, което благоволихте да кажете.