Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 11

— С кого се сношавате?

— С прислужницата си, ваша милост.

— А в местните политически кръгове нямате ли познати?

— Как да нямам, ваша милост, аз редовно си купувам следобедното издание на „Народна политика“ — „Кучката“.

— Вън! — изрева господинът с животинския вид.

Когато го извеждаха от канцеларията, Швейк каза:

— Лека нощ, ваша милост.

А щом се върна в килията си, той съобщи на всички арестувани, че разпитът е шегаджийска работа:

— Ще ви понавикат малко и накрая ще ви изгонят. По-рано — продължи той — е било много по-лошо. В една книга четох на времето, че обвиняемите трябвало да ходят по нажежено желязо и да пият разтопено олово, за да докажат своята невинност. Или пък, когато не искали да си признаят, им обували испански ботуши или ги разтягали със специални приспособления. На други пък горили хълбоците с пожарникарски факел, както постъпили със свети Ян Непомуцки. Разправят, че той ревял, та се късал, сякаш го колели, и не преставал да вика, докато не го хвърлили в непромокаем чувал от моста на Елишка във Вълтава. Такива работи се случвали често, а след това насичали човека на парчета или пък го набивали на кол пред музея. А когато хвърляли някого само в душегубката, той се чувствувал като отново роден.

— Да лежиш в затвора днес, е смешна работа — продължи да се хвали Швейк, — няма насичане, няма испански ботуши. Имаме си легла, имаме си маса, пейка, не сме наблъскани като сардели, дават ни чорба, дават ни хляб, донасят ни и кана с вода, клозетът ни е под носа. Напредъкът личи във всяко отношение. Вярно, че мястото, дето ни разпитват, е малко далечко, през три коридора на по-горния етаж, но затова пък коридорите са чисти и оживени. Тук повели едного насам, там — другиго нататък, млади, стари, от мъжки и от женски пол. Радваш се, че поне не си сам. Всеки си върви спокойно по пътя и не го е страх, че в канцеларията може да му кажат: „И така на съвещанието ние решихме утре по ваш избор да бъдете насечен или изгорен.“ Сигурен съм, че в такъв случай изборът ще бъде много труден и че не един от нас в такъв момент просто ще се шашне. Да, да, днес положението се е променило в наша полза.

Тъкмо беше завършил защитата на модерния граждански затвор, когато надзирателят отвори вратата и извика:

— Швейк, облечи се и хайде на разпит.

— А бе то аз да се облека — отговори Швейк, — нямам нищо против, но ме е страх, че е станала някаква грешка, мене ме изгониха вече един път от разпит. И после, страх ме е да не се сърдят останалите господа тук, задето мене ме разпитват вече два пъти, а те още не са били на разпит тая вечер. Може да имат претенции хората.

— Мърдай по-скоро и не дрънкай — чу в отговор на джентълменската си проява Швейк.

Той отново се озова пред господина с престъпното изражение, който, без какъвто и да е увод, го попита твърдо и безапелационно:

— Признавате ли всичко?

Швейк впери добрите си сини очи в неумолимия човек и каза меко:

— Ако желаете да призная, ваша милост, ще си призная, това не може да ми навреди. Но ако кажете: „Швейк, недей признава нищо“ — аз ще отричам до последна капка кръв.