Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 12

Строгият господин дописа нещо в книжата и като подаде на Швейк писалката, покани го да подпише.

И Швейк подписа донесението на Бретшнайдер, като добави следното:

„Всички гореизложени обвинения срещу мене отговарят на истината.

Йозеф Швейк“

Подписал вече, той се обърна към строгия господин:

— Има ли още нещо за подписване? Или да дойда утре сутринта?

— Сутринта ще ви откарат в Углавния съд — гласеше отговорът.

— В колко часа, ваша милост? Боже мой, дано само не се успя!

— Вън! — изрева днес за втори път гласът отвъд масата, пред която стоеше Швейк.

На връщане в новия си дом с решетки Швейк каза на стражаря, който го съпровождаше:

— Всичко върви като по мед и масло, много добре е организирано.

Едва се затвори вратата подир него и другарите му затворници го обсипаха с различни въпроси, на които Швейк отговори недвусмислено:

— Току-що признах, че съм убил ерцхерцога Фердинанд.

Шестимата мъже се свиха ужасени под въшливите си одеяла, само бошнакът рече:

— Добро дошли!

Като лягаше на походното легло, Швейк каза:

— Ей, че глупаво, задето няма будилник.

Заранта обаче го събудиха и без будилник и точно в шест часа го подкараха със „зеления Антон“ към Областния углавен съд.

— Рано пиле рано пее — каза Швейк на спътниците си, когато „зеленият Антон“ излизаше през вратата на Дирекцията на полицията.

Швейк пред съдебните лекари

Чистите, приветливи стаички на Областния углавен съд направиха крайно благоприятно впечатление на Швейк: и белосаните стени, и черно боядисаните решетки, и дебелият господин Демартини, главен надзирател в предварителния арест, с виолетови нашивки и със също такъв кант на казионната си фуражка. Виолетовият цвят се употребява по предписание не само тук, но и при религиозните обреди на велика сряда и велики петък.

Повтаряше се славната история на римското владичество в Ерусалим. Затворниците биваха завеждани долу в партера и представяни на пилатовците от хиляда деветстотин и четиринадесета година. А съдиите-следователи, пилатовците на новото време, вместо честно да си умиват ръцете, изпращаха да им купуват мезе и пилзенска бира у Тайсиг и предаваха на държавната прокуратура все нови и нови обвинения.

Обикновено тук се губеше всяка логика и побеждаваше §, § душеше жертвите си, § простееше, § съскаше, § се смееше, § заплашваше, § убиваше и не прощаваше. Тук съдиите бяха жонгльори в законите, жреци на буквата от кодекса, палачи на обвиняемите, тигри от австрийската джунгла, които премерваха скока си върху обвиняемия според номера на параграфа.

Изключение правеха неколцина господа (същото беше и в Дирекция на полицията), които не гледаха на закона толкова сериозно. Между къклицата винаги ще се срещне и пшеница.

При един такъв господин доведоха Швейк на разпит. Тоя възстар господин, с добродушен израз на лицето, на времето при разпита на известния убиец Валеш никога не забравял да му каже: „Заповядайте, седнете, господин Валеш. За ваше щастие има един свободен стол.“

Когато доведоха Швейк, той с присъщата си любезност го помоли да седне и каза: