Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 8

— Имам книжарски магазин.

Подир което получавал и стереотипния отговор:

— Това не ви оправдава.

Дребният господин, когото нещастието сполетяло в аперитива, бил преподавател по история и тъкмо разяснявал на съдържателя историите на различни атентати. Бил арестуван в момента, когато завършвал психологическия разбор на всеки атентат с думите:

— Идеята за атентата е толкова проста, колкото Колумбовото яйце.

— Също както и фактът, че ви чака Панкрац — допълнил показанията му на разпита полицейският комисар.

Третият съзаклятник бил председател на благотворителното дружество „Добромил“ в Ходковички. В деня на атентата „Добромил“ уреждал градинско увеселение с концерт. По едно време дошъл старшият полицай и помолил посетителите да се разотидат, тъй като Австрия от тоя миг била в траур, но председателят на „Добромил“ добродушно му казал:

— Почакайте малко да довършат „Хей, славяни“.

Сега той седеше тук с клюмнала глава и се вайкаше:

— За август сме насрочили годишно събрание, на което ще избираме ново настоятелство. Ако дотогава не се върна в къщи, може да се случи и да не ме преизберат. А аз съм председател на дружеството вече десет години подред. Няма да преживея тоя позор.

Интересна шега устроил покойният Фердинанд на четвъртия задържан, човек с благороден характер и безупречно име. Цели два дни той отбягвал каквито и да било разговори за Фердинанд, едва последната вечер при игра на мариаш в кафенето, като изцакал поп спатия със седмак каро, казал:

— Седмак! С толкова куршуми убили и Фердинанд в Сараево.

Косата и мустаците на петия мъж, който според собствените му признания бил задържан заради убийството на господин ерцхерцога в Сараево, и днес още бяха настръхнали от ужас, така че главата му напомняше кученце японска порода.

В ресторанта, в който бил арестуван, той изобщо не продумал нито думица, даже и във вестника не бил чел за убийството на Фердинанд, и си седял на масата съвършено уединен. Изведнъж дошъл някакъв господин, седнал срещу него и неочаквано му казал:

— Четохте ли?

— Не съм.

— Чухте ли?

— Не съм.

— А знаете ли за какво става дума?

— Не знам, не ме интересува.

— А все пак би трябвало да ви интересува.

— Не виждам какво би трябвало да ме интересува! Пуша си пурата, пия си бирата, ям си вечерята, а вестници не чета. Вестниците лъжат. Защо да се ядосвам напразно.

— Вас, значи, не ви интересува и убийството в Сараево?

— Мен изобщо никакви убийства не ме интересуват, били те в Прага, във Виена, в Сараево или Лондон. За тия неща има специални учреждения, съдилища и полиция. Ако някъде убият някого, пада му се, защо е бил толкова непредпазлив, будалата, та е допуснал да го убият?

Това били последните му думи в тоя разговор. От тоя миг през всеки пет минути той повтарял с висок глас само:

— Аз съм невинен, аз съм невинен.

С тия думи го докарали в Дирекция на полицията, тия думи ще повтаря и когато го закарат в углавния съд в Прага, с тия думи ще влезе и в своята затворническа килия.