Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 63

— Той никога не би изоставил екипа — тросна се той.

— Първо ще претърсим тази страна — каза Ашли на групата. — Линда и Халид ще останат до входа на тунела, в случай че Холоуей се завърне, докато ни няма. Бен и Вилянуева ще тръгнат на север, а ние с Майкълсън ще се отправим на юг. Така ще успеем да обходим целия район.

— По-добре е аз да дойда с теб — настоя Бен.

— Не. Предпочитам във всяка от групите да има по един въоръжен човек. Ще оставим едно оръжие и на Халид — каза Ашли и се отстрани от Бен.

Тъй като нямаше други възражения, двойките се отправиха на път.

— Бъдете много внимателни — напомни Ашли, докато тръгваше в компанията на Майкълсън. — Отваряйте си очите на четири и запалете всички фенери. Сега не е време да се икономисва енергия.

Майкълсън и помогна да прескочи една голяма дупка, после още едно препятствие. Движеха се бавно, тъй като им се налагаше да заобикалят скалите и в същото време да внимават да не паднат в някоя от многобройните пукнатини в земята. Нямаше нищо чудно в това, че Холоуей се бе заблудил.

— Трябваше да си вземем портативни радиостанции — отбеляза Ашли, като заобиколи една пукнатина. — Щяхме веднага да се свържем с Холоуей по радиото.

— Скалната маса е прекалено плътна. Нямаше да ни свършат работа — изръмжа в отговор Майкълсън.

Ашли въздъхна и измина в мълчание още няколко метра, преди да заговори отново спътника си.

— И какво? Докато беше тук, долу, нищо ли не видя и не чу?

— Почакай да стигнем до реката. Ревът и е направо оглушителен. И стадо биволи да беше минало, пак нямаше да го чуя — отвърна Майкълсън. Гласът му бе измъчен. — Ненавиждам такива забавяния! Досега трябваше да сме прекосили реката и да сме продължили нататък. Майната му на Холоуей!

Ашли се изненада от този внезапен изблик на раздразнение.

— Вината за случилото се не е негова.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че ти бе наредено да стоиш до отвора на тунела. Ти обаче реши на своя глава да продължиш напред. Бях длъжна да изпратя някого да те потърси. Заради това Холоуей се изгуби.

Майкълсън поклати глава.

— Занимавах се с разузнаване. Търсех начини да ускоря пътуването ни, да си спестим излишното бавене.

— Това са глупости, Денис!

Като чу тези думи, той спря. Цялото му тяло се напрегна.

— Денис, знам за какво си дошъл тук. Дошъл си заради брат си.

— Значи Блейкли ти е казал.

— Няма значение кой ми е казал. Важното е, че желанието ти да откриеш Хари започна да вреди на тази мисия.

— Не намирам да е така — отвърна той с напрегнат глас.

— Знам. Затова ти го и казвам. Все някой трябваше да ти го каже. Разсъждаваш с чувствата си, а не е главата си. Така пропускаш важни следи, като канчето например. Иска ти се да изпревариш целия екип. Да действаш сам. Това е рисковано и за самия теб, а по този начин излагаш на опасност и всички нас.

— Длъжен съм да намеря брат си — промълви тихо той.

Ашли положи ръка на рамото му. Почувства как той трепна от допира и.

— Непременно ще го открием. Но нека да работим като екип — каза тя.