Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 62

— Чудесно — каза тя. — Какво искаш да ни кажеш? Че тази пещера може да се наводни отново? Че може да закрие пътя ни за връщане?

— Не. — Той поклати глава. — Тези бисери са сухи от еони време насам. Водите са променили руслото си.

— Бен, разбирам твоята страст към пещерите, но сега трябва да насочим всичките си усилия към откриването на Холоуей — прикани Ашли.

— Знам, и точно заради това ви обяснявам. Ако е зад някоя от тези скали, веднага ще го разберем — поясни Бен и постави фенера си върху повърхността на скалата. Внезапно тя цялата светна с жълта светлина, подобно на огромна лампа. — Те са прозрачни. Може да изглеждат непрозрачни, обаче светлината преминава през тях. Ако Холоуей е някъде тук, фенерът му не свети.

Ашли въздъхна. Шансовете да открият бързо Холоуей рязко намаляваха.

— Значи или е ранен, или умишлено се крие — предположи тя.

Бен кимна утвърдително.

Внезапно се чу възклицанието на Линда, която се бе доближила до скалата.

— За Бога! Погледнете какво има в средата и!

Бен веднага отиде при нея. След малко подсвирна от удивление.

— Това, което е в центъра на твоя бисер, не е камъче — възкликна Ашли.

— Бисер може да се образува около всякакъв твърд предмет — каза Бен и положи длан върху скалата. После отмести леко Ашли. — Трябва да я осветим по-добре.

Ашли се приведе и запали и своя фенер, като фокусира лъча в центъра на скалата. Камъкът засия с ясна бяла светлина. Независимо от оптическото изкривяване на образа, причинено от многото кристални слоеве, вече можеше да се определи безпогрешно какво представлява предметът в центъра на скалата.

— Това е череп. Човешки череп.

От около метър разстояние се чу треперещият глас на Линда:

— И в тази също има череп. Какво ще кажете? Това да не би да е изчезналият екип?

Ашли поклати глава, като отмести фенера си от камъка.

— Не. Ако съдим по изключителните размери на тези скали, те са започнали да се образуват преди около милион години. Това са по-скоро нашите пещерни жители. — Тя се отмести от скалата. Щеше и се да остане поне няколко часа при тази находка, но разгадаването на тайната и трябваше да се отложи. Дявол да го вземе! След три изтощителни дни най-сетне бяха попаднали на следа на изгубената цивилизация, но трябваше да я пренебрегнат, поне за известно време. Сигурността на Холоуей зависеше от тяхната експедитивност.

— Прегрупирайте се! — нареди тя. — Трябва да започнем търсенето!

Останалите членове на групата прекратиха огледа на съседните пещерни бисери и се събраха при нея. Пръв пристигна Майкълсън.

— Според мен трябва преди всичко да направим систематичен оглед на тази страна на реката — предложи той. — Възможно е Холоуей да се е наранил или да е паднал в някоя от пукнатините.

Ашли кимна в знак на съгласие. През това време към тях се приближиха Халид и Вилянуева.

— Може пък и да е прекосил реката — предположи Линда с известно съмнение в гласа, като погледна към другия тюлен.

Вилянуева поклати глава, като прехвърли в другата ръка късия си автомат КАР-1.