Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 56

Ашли взе черупката и я огледа от всички страни. После плъзна ръка по спиралата и.

— Прилича на раковина, но не познавам този вид. Пък и тук ти си биологът.

— Ти пък си археологът. Ако не се бях занимавала с еволюционна биология, нямаше да я разпозная.

— Е? И какво представлява според теб? — попита Бен, като взе черупката в ръце и се замисли за причината на оживлението.

— Това е черупката на амонит, хищна сепия — каза Линда.

— Какво? — Ашли дръпна черупката от ръцете на Бен. Отново я огледа най-внимателно, като този път я държеше грижливо, сякаш бе направена от фин порцелан. — Това е невъзможно. Тази черупка принадлежи на неотдавна умряло същество. Не е вкаменелост. Бен погледна празните си ръце.

— Какво и е все пак интересното? Защо толкова се развълнувахте?

Двете жени не му обърнаха внимание.

— Сигурна ли си? — запита Ашли. — Не съм специалист по палеобиология.

— Да — отвърна Линда. — Погледни тези набраздявания. Няма ги при нито едно съвременно мекотело. Погледни и камерите. Само един вид е притежавал такава уникална черупка. Това съвсем определено е амонит.

— Какво обаче прави тук? — продължи с въпросите Ашли, без да откъсва поглед от черупката. — Амонитите са измрели заедно с динозаврите в края на кредния период. Черупката, дори и да е стара, в никакъв случай не е на шейсет и пет милиона години.

— Нека отново я погледна — каза Бен и взе черупката. — В много пещери са се съхранили добре вкаменелости благодарение на опазването им от въздействието на външната среда. Може би тази черупка просто се е съхранила добре.

— Възможно е — съгласи се Линда. — Докато се подготвях за тази експедиция обаче, четох много неща за антарктическата фауна. На остров Симър, недалеч оттук, учените открили много вкаменелости на амонити. Вкаменелости от времето след масовата гибел през кредния период.

— Масова гибел? — попита Бен. — За какво говорите?

— Преди 65 милиона години, в самия край на кредния период, едно голямо бедствие унищожило множество видове, включително и динозаврите — отвърна Ашли. — Според мнозина учени това се е случило вследствие на масовото падане на астероиди на земната повърхност. Образували се облаци прах, които закрили слънцето, и планетата изстинала.

— Така е — добави Линда. — Палеонтолозите, които изучават Антарктида, смятат, че благодарение на полярното и разположение тук ветровете са разпръснали частиците прах, образувани от астероидите, и така този континент е избегнал масовата гибел.

— Всичко това е вече в миналото — прекъсна ги Бен. — Значи тези охлюви са успели да живеят по-дълго от останалите. И какво от това? Искам да кажа, че…

— Линда! — извика Халид. Бе коленичил отново до брега на езерцето. — Ето още една! — Той бръкна във водата, като потопи ръка почти до рамото. — Не мога да го… Не… Ето, хванах я!

Той протегна мократа си ръка, в която държеше черупка, по-голяма от първата. Вдигна я над главата си, подобно трофей.