Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 42

Ашли се обърна към доктор Симски, приклекнал в дъното на пещерата.

— Когато вашите хора откриха статуетката, тя накъде гледаше? Навътре или навън?

— Ами… — Докторът застърга с крак върху повърхността. — Тук се получи една малка неприятност. Първият, който влезе вътре, я блъсна, така че не знаем накъде е гледала.

— Кажете ми какво друго сте забатачили — каза Ашли, като докосна с ръка каменния олтар.

Доктор Симски поруменя.

Бен, комуто цялото това мотаене бе омръзнало, реши да се обади.

— Че какво от това? Има ли значение дали е гледала навътре, или навън или е лежала на шибания си гръб?

— Да, има огромно значение — отвърна троснато Ашли с присвити очи. — Това е единственият значим артефакт, открит в обекта. Някога без съмнение е имал огромно значение за тукашната култура. Ако е гледала навън, статуетката, по всяка вероятност е била пазач, който е трябвало да прогонва злите духове. Ако е гледала навътре, най-вероятно да е била използвана при ритуали.

Бен се почеса зад ухото. Под каската му бе потекла струйка пот.

— Добре де… Ако погледнем нещата в тяхната цялост, има ли значение дали е бил пазач, или просто ритуален предмет? Това как ще ни помогне да проумеем голямата тайна, да разберем къде са отишли?

Ашли отвори уста да му отговори, но веднага я затвори със звук, наподобяващ щракане.

— Отказвам се — промълви едва-едва, докато мина покрай него и се спусна надолу.

Бен веднага съжали за думите си. Инстинктивно разбра, че бе обезсмислил всичките си опити да впечатли и очарова Ашли.

— Почакай! — извика подире и доктор Симски я последва.

— Вървете по дяволите и двамата! — извика тя, без дори да се обръща.

Пътуването до базата Алфа премина мълчаливо.

Глава 9

— Мамо! Да знаеш само каква риба уловихме! — Джейсън разпери ръцете си докрай и насмалко не събори Линда, седнала до него на масата. — Бе по-голяма от това!

— Значи наистина голяма риба — съгласи се Ашли.

— При това фосфоресцираше! Това значи, че светеше! Ашли забеляза, че синът и бе предпочел да седне до Линда. Вероятно двамата бяха прекарали незабравим ден.

— Беше синя. С големи зъби.

— Това ми звучи доста интересно, приятелю — каза Бен, който влезе в столовата с все още влажна от душа коса. — Сигурно е била същински звяр.

— Здрасти, Бен! — Джейсън го приветства с широка усмивка. — Жалко, че те нямаше.

— Съжалявам, приятелю, но трябваше да помагам на майка ти — отвърна Бен. Седна на масата на два стола през Ашли.

На нея и стана ясно защо бе предпочел да е по-далеч. Разбърка граховите зърна в чинията си с вилица и призна пред себе си, че този следобед се бе държала като същинска кучка.

Замисли се дали да не се извини за следобедното си избухване. Тъкмо понечи да го стори, когато вратата на столовата се отвори и оттам нахълта Халид.

— Добър вечер на всички — каза и седна от другата страна на Линда. — Извинявам се за закъснението си, но се срещнах с доктор Блейкли. Помоли да ви предам, че е много зает и няма да може да вечеря с нас.

Ашли забеляза, че още един от членовете на групата отсъства.