Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 40

— Какво правите? — попита. В гласа му укорът се бе примесил с неловкост.

Ашли осъзна позата, която бяха заели, и се измъкна от пещерата.

— Струва ми се, че бяхте правили оглед на този район.

— Така е. Защо казвате това?

— Погледнете какво има там. На тавана. — Тя кимна към мястото до Бен.

Докторът се вмъкна в пещерата и легна до австралиеца.

— За Бога! — възкликна. — Наистина е удивително.

Какво според вас означава това?

— Нямам представа, но съм решила на всяка цена да го разбера — отговори тя, като сложи ръце на бедрата си.

Линда, седнала върху едно одеяло, наблюдаваше как вълните на езерото заливат крайбрежните скали на метър от нея. Водата, кристална като прозоречно стъкло, бе изпълнена с малки рибки и други морски създания. До нея имаше разтворена кошница с храна, приготвена от готвача във войнишката столова. Върху книжна чиния бяха оставени два недоядени сандвича от салам и кашкавал.

— Приличат на малки чудовища — каза Джейсън.

Усмихната, Линда хвърли поглед към момчето, надвесило се над обектива на портативния и микроскоп „Никон“. Наблюдаваше образци от езерна вода.

— Тези с конусовидната форма се казват тинтиниди — поясни тя. — Правоъгълните се казват диатоми.

— Те какво представляват? Малки буболечки?

— Не съвсем. Повече наподобяват растения. Заедно с други подобни организми образуват семейство, наречено фитопланктон. Поемат слънчева светлина и я превръщат в енергия така, както правят това растенията.

— Щом обаче им трябва слънчева светлина, като на растенията, как оцеляват тук, в тъмното? — попита сериозно Джейсън.

— Въпросът ти е съвсем уместен — каза тя, като разроши косата му. — Нямам представа. Допускам обаче, че някъде има подводно течение, което докарва част от повърхностната вода тук, в подземното езеро. Водата му е много солена. Наподобява разредена морска вода.

— А какво им е толкова важното на тези… — Джейсън надникна отново в микроскопа. — На тези буболечки?

Докато Линда обмисляше отговора си, погледът и се плъзна върху лагера. Забеляза, че военните, които бяха в близост до цепнатината, разделяща лагера на две, бяха много оживени. Вероятно провеждаха някакво учение.

— Та какво им е важното? — повтори въпроса си Джейсън.

— Искаш ли да ти изнеса една научна лекция? — обърна се тя към момчето.

— Разбира се! — отвърна то с въодушевление.

— Добре, ти сам си го изпроси — усмихна се тя, приятно изненадана от неговата любознателност. — Планктонът е строителната материя на живота. Когато се намираме на сушата, тревата превръща слънчевата светлина в енергия. После кравата изяжда тревата. После ние изяждаме кравата. Това е начинът, по който ние поемаме слънчевата енергия. В морето обаче слънчевата светлина се превръща в енергия от фитопланктона. После него го изяждат малки създания като тези медузи. После пък тях ги изяждат малки рибки. Тях пък ги изяждат по-големите риби и така нататък. Както виждаш, дори и в морето енергията на слънчевата светлина се предава като щафета. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

— Да. Че тези малки планктончета са като нашата трева.