Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 39

— Дявол да го вземе!

Присви очи и погледна още веднъж тавана. Да, това не и се бе сторило.

— Дявол да го вземе! Тя приседна.

— Какво ти е? — попита Бен. На лицето му бе изписана тревога.

— Тези пусти любители казаха, че са огледали всеки квадратен сантиметър. Че не са открили никакви произведения на изкуството. Никакви рисунки. Какво, по дяволите, е това в такъв случай? — каза тя, като посочи към тавана.

— За какво говориш? — попита Бен, като се опита да извие глава.

— За да го видиш, трябва да легнеш. Струва ми се, че точно поради това не са го открили.

Тя се отмести встрани, за да може и той да легне до нея. После обърна глава, за да освети мястото с лъча на фенерчето на каската си.

— Погледни точно там!

В кръга на светлината на фенерчето имаше древна каменна рисунка. На тавана бе издълбан овал с дължината на човешка ръка. Бе разделен на две от начупена линия, наподобяваща мълния.

Бен присегна, докосна рисунката с ръка и подсвирна. Продължи шепнешком.

— Знаеш ли, това ми се вижда познато.

— Какво искаш да кажеш? — Тя се побоя да не би да и отвърне с пошла шега.

— И друг път съм виждал нещо подобно. Показа ми го дядо ми.

— Шегуваш се.

— Говоря ти съвсем сериозно — отвърна той с глас, в който личеше изненада от видяното. — Прапрабаба ми е била чистокръвна гагуджа, член на едно от аборигенските племена в района Джувар. Не съм ли ти говорил за това?

— Не.

— Това е самата истина, драга госпожо — каза той и се усмихна на сантиметър от носа и.

Този човек не преставаше да я изненадва. Или пък си измисляше разни неща. Тя го погледна и забеляза, че сините му очи я гледат напълно сериозно. Не каза нищо и погледна отново рисунката.

— Нещо конкретно ли ти напомня?

Той присви рамене, при което я докосна по рамото.

— Това, което съм виждал, не е съвсем същото. Много прилича обаче на символа, който използват гагуджите за изобразяването на един от своите призрачни народи от духове. Става дума за един от най-древните им народи, народа мими.

Тя се опита да осмисли тази информация. Възможно ли бе да има някаква връзка? Това да бе дело на някое загубено аборигенско племе? Тези жилища обаче бяха на възраст от над пет милиона години. Бяха съществували еони време, преди аборигените да се появят на австралийския континент.

Погледна още веднъж овалната рисунка и леко се намръщи. Вероятно ставаше дума за съвпадение. Нерядко най-различни култури ползваха едни и същи универсални символи. Дали и в този случай не е нещо подобно?

— Какво още можеш да ми кажеш за духовете мими? — попита тя. — Що за духове са били?

— Ох, става дума просто за бабини деветини!

— Продължавай, ако обичаш. В много митове има зрънца от истина. Кажи ми какво знаеш.

— Мими са били духове, обитаващи скалите — каза той и докосна стените на пещерата.

Тя сякаш внезапно осъзна, че отвсякъде са обградени от скали, и студена тръпка пролази по гърба и.

— Мимитата научили първите бушмени да ловуват и рисуват. Към тях изпитвали голямо уважение. И голям страх…

Точно тогава при нозете им се появи доктор Симски.