Читать «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)» онлайн - страница 97

Вагонетката на бегълците светкавично се отдалечаваше. Втората претъпкана с туги гондола изскочи иззад завоя и се вряза в отломките на първата и телата на катастрофиралите. Човекът, който я управляваше, залегна върху спирачката, за да избегне съдбата на другарите си.

— Един враг по-малко! — викна Инди и на лицето му цъфна усмивка.

Работниците на Мола Рам продължаваха да избиват гредите изпод огромния резервоар. Скоро една от подпорните скали започна да се рони, а после се раздроби на прах под тежестта на гредите.

Високо над главите на работещите мъже резервоарът помръдна и леко се наклони. Стотици литри вода плиснаха навън.

На дъното на вагонетката Индиана откри дебело желязо, привързано със стоманено въже. Това беше железопътна спирачка — от онези, които използуват за застопоряване на вагоните по време на престой. В миг оценил предимствата й, той внимателно се надигна над задната преграда и спусна спирачката върху релсите. Посрещна го залп от куршуми.

Желязото се поклати и бавно легна на релсата. Преследвачите го съзряха и изреваха от ужас, докато вагонетката им връхлиташе отгоре му. Но скоростта им беше твърде висока и това ги спаси. Спирачката се удари в предното колело, издрънча и отхвръкна вследствие силния удар. Падна встрани от релсите подобно на огромна, но безполезна кибритена клечка.

Преследвачите победоносно изкрещяха, а лицето на Инди се сви в отчаяна гримаса.

— Да имаш други идеи? — хладно го попита Уили, отдавна примирена с мисълта, че няма да излезе жива оттук. Ето защо всеки друг изход би представлявал приятна изненада за нея, макар вече да не смееше да се надява на нищо.

— Имам — кимна Инди, без да отделя очи от релсите пред себе си. — Ще минем напряко!

Хвърли се с цялата си тежест върху страничния борд на вагонетката, видял навреме приближаващата стрелка. Люшнаха се, после се стрелнаха в един почти незабележим страничен тунел, а преследвачите им профучаха направо и след миг изчезнаха.

— Лошите отлетяха — отбеляза с подозрение Дребосъка. Не му се вярваше, че толкова лесно са се отървали. — Къде отидоха?

Оказа се, че подозренията му са напълно основателни. Вагонетката на тугите изскочи ненадейно от някакъв страничен тунел и, движейки се по успоредна линия, почти се изравни с тях.

Един от войниците вдигна пушката си и стреля от упор. Силно разклащане на гондолата под краката му попречи на точността при изстрела, в следващия миг Инди скочи, сграбчи дулото на пушката и с рязко движение я измъкна от ръцете на индиеца. После замахна силно и прикладът й разби челюстта на надигналия се втори войник.

Друг се протегна и докопа ръката на Дребосъка.

— Помощ, Инди! — извика момчето. Индиана го стисна за другата ръка и двамата с едрия бабаит отсреща безмълвно затеглиха момчето. В същото време Уили размахваше пушката пред лицата на останалите.