Читать «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)» онлайн - страница 95

Той се изправи и с твърда крачка се насочи към обширната странична пещера, където искрящите струи на водопада с глух тътен се изливаха в черните води на подземното езеро.

Инди успя да закрепи ръчната спирачка в предната част на вагонетката и се опита да контролира скоростта. Макар това да му носеше само частичен успех, на два-три пъти взеха завоите на две колела. Инди приклекна, за да снижи центъра на тежестта им и по този начин да увеличи стабилността на желязната гондола.

Предчувствайки неприятности, Дребосъка внимателно се взираше назад в тъмния тунел. Занимавал се с кражби през по-голямата част от краткия си живот, той беше свикнал да хвърля по едно око зад гърба си, докато тича с отмъкнатите вещи.

Свита на дъното на вагонетката, Уили виждаше единствено подпорните колони на тавана на тунела, отхвърчащи с бясна скорост назад. След всеки завой те се оказваха все по-близо и по-близо, което означаваше, че сводът се снишава.

Канеше се да предупреди за това, когато вагонетката изведнъж подскочи и започна да пада като камък. Поне тя си помисли така, но на практика се оказа, че са поели по един много стръмен наклон. Тримата бегълци се скупчиха в задната част на гондолата, а Уили изпита усещането, че стомахът й е останал някъде горе, в непрогледния мрак зад гърба им.

После бавно заеха хоризонтално положение и Инди се върна на мястото си при спирачката. Дребосъка отново застана на наблюдателния си пост в задния край и постоянството му скоро бе възнаградено.

Проехтя далечен изстрел и след миг от последния завой изскочи вагонетка с войници. Използвайки правата част на тунела, те откриха силен огън по бегълците.

Куршуми зачаткаха по вагонетката и със зловещ вой рикошираха в каменните стени. Тримата се снишиха и изчакаха следващия завой. Когато влязоха в него, Инди се надигна и изкрещя:

— Дребосък, ела да поемеш спирачката!

— Слушам! — отвърна по войнишки момчето и стисна вибриращата дръжка.

А Индиана се насочи към задната част на вагонетката и предупреди:

— Намалявай на завоите, за да не излетим от релсите!

— Слушам! — отново викна Дребосъка и напрегна всички мускулчета на ръцете си около спирачката. А всички мускулчета на лицето му се разтегнаха в щастлива усмивка.

Без да е преодоляла противното гадене в стомаха си, Уили изведнъж проумя, че целият този ад е просто едно чудесно приключение за невръстното китайче.

— Надявам се, че умееш да управляваш това чудо по-добре, отколкото караш кола! — викна му тя, отново обзета от панически страх.

Усмивката му грейна още по-широка.

— Можеш да слезеш, когато поискаш, госпожо! — коравосърдечно отвърна той. Тя все още не беше негова майка, в края на краищата!

Уили затвори очи и бавно преброи до десет. Пресвета Дево, това хлапе се превръща в точно копие на Индиана Джоунс!

Мола Рам подбра няколко души и ги насочи към водопада. По-точно, към огромната цистерна, която отвеждаше водата от езерото. Все едно гигантска желязна тенджера, тя беше закрепена върху няколко дебели греди. Мола Рам нареди на хората си да вземат големи каменарски чукове.