Читать «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)» онлайн - страница 99

От него се изсипаха милиони литри вода, които, издигнали се в страховита приливна вълна, бързо изпълниха пещерата и се насочиха към тунелите.

Новата линия беше абсолютно права, а тунелът — достатъчно висок.

По лицето на Инди се изписа онази хладна усмивка, която Уили колкото обичаше, толкова и мразеше.

— Дай спирачка, Дребосък! — нареди Индиана.

Момчето сякаш съжали, задето вълнуващото пътешествие е към своя край, но се надяваше да преживее още приключения. Пресегна се и дръпна небрежно спирачката.

Тя не се включи.

Дръпна, по-силно.

Дръжката неочаквано остана в ръцете му.

— Ох, ох, голяма грешка! — изпъшка той с облещени очи.

— Май е така — кимна Уили.

За съжаление вагонетката им изкачи лекото нанагорнище и отново пое надолу.

Естествено, скоростта им започна да нараства.

Инди се надвеси над предния борд и видя, че цялата спирачна система се е откачила и виси свободно на стоманеното въже. Дръпна се навътре и тримата приятели се спогледаха. На всички им беше ясно какво ще последва — и без това бяха останали твърде дълго заедно.

Ти си добър човек, Индиана Джоунс, помисли си Уили. С радост бих те срещнала и на оня свят.

Надявам се вие двамата да оцелеете и да си помагате, тъй като аз едва ли успях да го сторя, каза си Индиана.

Ако Чао-пао е решил, че тази госпожа е последното съкровище за мен на този свят, май ще е по-добре да стоя близо до нея, рече си Дребосъка.

Уили и Дребосъка придържаха Индиана за ръце, докато той внимателно прекрачи предния борд на вагонетката.

Бавно започна да се спуска надолу, а Уили и Дребосъка здраво стискаха ръцете и дрехите му. Когато слезе на сантиметри от релсите, протегна крак и се опита да достигне металното блокче на спирачката. Леко и внимателно го намести на пръстите си, а след това го притисна към бясно въртящото се колело.

— Движим се неудържимо! — каза Уили с пребледняло лице. Чувствуваше, че започва да се изпотява, а вкопчените й в Инди ръце отмаляват. После вдигна очи и това, което видя, я накара да избухне в нервен смях. Тунелът беше глух и релсите се задънваха в каменна грамада само на няколко десетки метри от тях.

Дребосъка също видя канарата и уплашено извика:

— Ще се разбием!

Не беше предвидено чудесното пътешествие да свърши по този начин!

Индиана вдигна глава. Никакво съмнение — действително летяха с шеметна скорост към огромна канара и първото нещо, което щеше да влезе в досег с нея, бе собствената му глава.

Стисна зъби и натисна спирачното блокче с цялата сила на крака си. То изскърца гневно и се впи в блестящата стомана на колелото. Захвърчаха искри. Стъпалото на Индиана мигом се нагорещи, но той не усещаше болката, съзнанието му бе погълнато единствено от мисълта да продължава да натиска спирачката, забрани си да мисли дори за летящата към главата му каменна стена.

А тя стремително приближаваше.

После постепенно скоростта намаля. Инди се задъха от напрежение, а спирачният механизъм подпуши. Вагонетката видимо забавяше ход, но продължаваше да се носи неумолимо напред. Инди наблягаше с цяло тяло върху спирачката, натискаше тъй, сякаш обсебен от дявола, а вагонетката все повече забавяше ход.