Читать «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)» онлайн - страница 96

Първата вагонетка с войници вече настигаше бегълците. Инди, Уили и Дребосъка все по-често се принуждаваха да стоят на колене, за да се предпазят от куршумите, които се забиваха с писък в богатата на руда скала в тунела. От време на време Дребосъка надигаше глава и натискаше с цялата си тежест ръчната спирачка; Инди правеше същото, за да отправи по някой изстрел към преследвачите им. Стреляше рядко, тъй като имаше само шест патрона в пълнителя.

Ясно видя, че улучи един от стрелците във вагонетката зад тях, но мястото му веднага бе заето от друг. Разстоянието помежду им непрекъснато се скъсяваше и, изглежда, нищо не беше в състояние да ги спре.

Стигнаха нов остър завой и Дребосъка натисна спирачката с все сили. Металът с писък се вряза в стоманеното колело на вагонетката и пръсна рой искри.

Таванът отново започна да се снишава. Подпорните колони профучаваха толкова близо над главите им, че Инди рядко успяваше да се надигне над ръба на вагонетката. Последният му куршум с тъп шум се заби в една дебела греда.

Решил да се прицели добре, един от преследвачите им седна във вагонетката и изправи рамене. В следващия миг загина като герой за своята кауза, пръснал главата си в стърчаща от свода греда. Тялото му се разцепи на две и излетя от вагонетката, която увеличи скоростта си, внезапно олекнала от липсата на този герой.

Инди се отпусна на дъното и коленете му докоснаха коленете на Уили.

— Всички долу! — дрезгаво прошепна той. — Настигат ни!

Хората на Мола Рам ритмично размахваха тежките чукове и с цялата си сила ги стоварваха върху подпорните греди на огромната цистерна. Притиснати от няколко тона вода, те трудно поддаваха, но това не тревожеше Върховния жрец. Той знаеше, че всеки удар ще ги помества, дори и с милиметър, докато накрая цялата система рухне. А след това цистерната ще се преобърне и ще се разлее.

— По-бързо! — нареди той.

Каменарските чукове засилиха ритъма си.

— Пусни спирачката! — изкрещя Инди.

— Какво? — учудено го погледна Дребосъка. Грохотът в тунела вече беше такъв, че тримата приличаха на участници в ням филм.

— Пусни спирачката! Единственият ни шанс е да се опитаме да им избягаме!

— А завоите? — запита У или тревожно.

— Завоите да вървят по дяволите! — Инди се протегна и дръпна ръката на Дребосъка от спирачката. Вагонетката влетя в поредния завой, вдигна се на сантиметър-два във въздуха, после с трясък се върна върху релсите.

— Движим се ужасно бързо! — изкрещя Уили.

Войниците отзад се мятаха наляво-надясно, но и тяхната вагонетка също можеше да се обърне всеки миг. Следващия завой взеха вече само на две колела.

— Всички отсреща! — викна Инди и тримата с цялата си тежест се хвърлиха към олекналата страна на вагонетката.

Разлюля се силно, но остана върху релсите. Другите зад тях нямаха този късмет. Претоварена от едри мъжаги с тежки пушки, тяхната вагонетка изгуби равновесие далеч по-лесно и се преобърна. Повлече се странично по релсите и хората вътре вероятно решиха, че са извадили късмет. Но късметът им трая само няколко стотни от секундата — тежката вагонетка с пълна скорост връхлетя върху каменната стена и цялата галерия се разтърси от страховит трясък.