Читать «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)» онлайн - страница 94

Запъхтян, Инди спря на ръба на скалата. Зад него, под него и високо над главата му се струпаха войници. Той скочи, успя да се улови за издаден напред камък, който се откърти под тежестта му, после се затъркаля надолу с огромна скорост, бързо скъсявайки ъгъла между себе си и летящата по релсите вагонетка.

— Преследвайте ги, унищожете ги! — ревеше Мола Рам.

Из въздуха свистяха куршуми. Инди се оттласна от склона и полетя към вагонетката, която всеки миг щеше да влезе в тунела. На няколко метра от нея се сви на кълбо и тялото му се трясна в дъното на желязната гондола. Уили и Дребосъка се снишиха до него, избягвайки по този начин куршумите, които се синеха като дъжд и тракаха по железните стени. В другия край на вагонетката някакъв пазач лежеше в несвяст. Инди пропълзя, измъкна пистолета му, а него изхвърли навън в мига, когато возилото им с грохот навлезе в непрогледния мрак на тунела.

Ушите им зашумяха от внезапната тишина. Вагонетката с поклащане летеше в мрака.

Изправен над огромния ров на рудника, Мола Рам с отчаяние гледаше как бегълците се измъкват.

— Трябваше да ги спрем, трябваше да ги спрем — шепнеше отчаяно той. — Те откраднаха свещените камъни на Санкара!

ГЛАВА 9

АЛПИНИСТИ

Факли осветяваха пътя на бясно препускащата вагонетка. Инди навреме видя, че релсите се разделят в две посоки — едната извиваше и водеше обратно към шахтите, а другата продължаваше направо. Грабна лопатата, която се търкаляше на дъното на вагонетката, спусна я покрай стената и успя да обърне стрелката встрани от линията. Чу се остро метално изщракване и вагонетката се понесе по правата.

Скоро навлязоха в друга пещера и линията отново се раздели на две. Преди да предприемат каквото и да било, вагонетката се разклати и пое вдясно.

— Грешка, Инди! — викна Дребосъка. — Трябваше да продължим наляво!

Но вече беше късно. Вагонетката се стрелна в тъмния проход, а бегълците се свиха на кълбо и здраво се вкопчиха в стените й.

Кратките изкачвания се редуваха с продължителни спускания и Индиана имаше чувството, че слизат още по-дълбоко в недрата на планината. Вятърът свиреше в ушите му по широките завои, а вагонетката се движеше все по-бързо и по-бързо. Уили се беше сгушила на дъното и се мъчеше да успокои дъха си. Дребосъка беше виждал на кино онези влакчета, които се вдигат и спускат с шеметна скорост в луна-парковете, но това тук беше далеч по-приятно. Можеше да се сравнява само с онова влакче в „Кинг-Конг“, което огромната маймуна преобърна в края на филма. Дребосъка не се страхуваше от маймуни, колкото и големи да бяха. Причината за това беше проста — самият той бе роден в Годината на маймуната и това му изглеждаше напълно достатъчно, за да повярва в добрия изход на зловещото препускане в мрака.

В рудника Мола Рам организираше преследването. Стражи, въоръжени с тежки карабини, се натовариха в две вагонетки и ги засилиха по пътя на бегълците.

Доброволци имаше и за трета вагонетка, но Мола Рам ги възпря. В главата му узря по-сигурен план за ликвидиране на крадците, отнесли със себе си свещените камъни на Санкара. План, който щеше да съхрани живота на верните му стражи в предстоящата схватка.