Читать «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)» онлайн - страница 92

Междувременно Дребосъка успя да се добере до малкото водопадче, което бликаше току под краката на махараджата. Водата от него пълнеше няколко големи варела, закрепени върху въртящо се дървено колело, което ги издигаше на по-горното ниво на мината. Дребосъка скочи и се хвана за един от пълните варели, стигна с него до горното ниво и след миг се нахвърли върху зловещия принц. Куклата се хлъзна по земята.

Вкопчен в гиганта, Инди отново стъпи на конвейера. С крайчеца на окото си видя, че се намират на няколко метра от края на ескаватора. Там имаше грамаден железен валяк, който поемаше камъните и рудата и ги стриваше на прах под огромната си тежест.

Уили продължаваше да замеря с камъни едрия индиец, а той, отблъснал за миг нападението на Инди, намираше време да й отвръща. Инди риташе и блъскаше якия великан, размахваше пред очите му газената лампа, ослепяваше го. С всяка секунда двамата се приближаваха все повече до ненаситната паст на каменотрошачката.

На върха на скалата Дребосъка и махараджата водеха битка на живот и смърт.

Дребосъка успя да го докопа за гърлото, но онзи вдигна ръка и заби иглата си дълбоко в крака му. Дребосъка извика от болка и се претърколи встрани. Оказа се, че този глезен принц е доста по-добър побойник, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Прекрасно, защото и Дребосъка не бе от начинаещите!

Гигантът сграбчи Инди за ръкава и рязко го дръпна към себе си. Платът не издържа и се откъсна, индиецът загуби равновесие, а краят на широкия му пояс попадна между зъбите на каменотрошачката. Той отчаяно се опита да изпълзи встрани, но поясът му беше здрав и достатъчно дълъг. Повлечено с краката напред, тялото му бавно изчезна под огромните метални зъбци, а писъкът му заглъхна в грохота на машината. Чакълът зад нея започна да излиза оцветен в червено.

Горе на скалата битката продължаваше. Дребосъка се препъна и залитна към стената. Сграбчи една горяща факла, оказала се до ръката му, и се обърна да посрещне Залим Сингх, който връхлиташе върху него с високо вдигнат нож. Приклекна със светкавично движение и протегна факлата напред. Махараджата се блъсна в нея, изкрещя от болка и политна назад. Дребосъка хвърли шепа пясък върху пламналата си дреха и се приготви за нов удар върху младия владетел. Оказа се обаче, че това не е необходимо.

Лицето на момчето срещу него изглеждаше така, сякаш току-що се е събудило от дълбок кошмар. И наистина беше тъй.

Разбрал какво става, Дребосъка се отпусна насреща му и успокоително промълви:

— Бил си омагьосан от черните сили на Кали.

Подобно Повелителя на сенките, той добре знаеше колко зло може да се побере в сърцата на хората, дори и на децата.

Махараджата бавно кимна.

— Караха ме да върша отвратителни неща — прошепна той, а очите му се напълниха със сълзи. — Дано ми прости великият Кришна!

Откъслечни картини от миналото нахлуха в обърканото му съзнание.

Междувременно Индиана беше успял да скочи от подвижната лента на ескаватора и вече пълзеше по тясната пътечка, която щеше да го отведе при Уили, изправена в очакване до празната вагонетка. Но времето не му стигна. В мината се появи Мола Рам начело на група въоръжени до зъби индийци. След секунди бегълците бяха обкръжени.