Читать «Денят на бръшляна» онлайн - страница 6

— Ами, мисля че свърших добра работа днес! — каза след кратка пауза Хинчи.

— Така ли е, Джон?

— Да, направих това онова на улица Доусън, аз и Крафтън. Между нас да си остане, Крафтън (свястно момче е), но не става за агитатор. Не може да каже и дума, дори на куче! Седеше и гледаше тълпата, докато аз говорех!

Двама мъже влязоха в стаята. Единият, много дебел, дотолкова, че имаше опасност сините му дрехи да се пръснат по шевовете. Имаше огромно лице, наподобяващо на млад бухал, огромни сини очи и посивели мустаци. Другият, доста по-млад и строен, беше с гладко избръснато лице. Носеше висока двойна яка и шапка.

— Здравей, Крафтън! — каза Хинчи. — Говорихме за вълка, а той…

— Откъде е този алкохол? — попита младият. — Да не сте издоили кравата?

— О, разбира се, Лионс забеляза първом питието! — засмя се О’Конър.

— Така ли се агитирало? — каза Мистър Лионс. — А ние с Крафтън седим на дъжда с тия листовки и събираме гласове, а?

— Защо, по дяволите, — каза Мистър Хинчи. — аз за 5 минути съм събрал повече, отколкото вие двамата за цяла седмица!

— Отвори две бутилки, Джак! — каза О’Конър.

— Ама как, нямаме тирбушон. — каза старецът.

— Чакай, чакай… — каза Мистър Хинчи. — Не сте ли виждали този номер?

Взе двете бутилки от масата и ги сложи на скарата на камината. После седна до огъня и глътна още една глътка от бутилката си. Мистър Лионс седна на ръба на масата, пусна шапката назад и започна да си клати краката.

— Коя е бутилката ми? — каза.

— Тази, хлапе! — каза Мистър Хинчи.

Мистър Крафтън седна на кутията и се загледа в другата бутилка на скарата. Мълчеше поради две причини. Първата, която беше достатъчна сама за себе си, беше, че нямаше какво да каже, втората беше, че преценяваше хората пред него. Беше агитатор за Уилкинс, от консервативната партия, но после оттеглиха кандидатурата си и избраха да гласуват за кандидата на националистите, той се присъедини към Търни.

След малко се чу „Пук“, мистър Лионс скочи от масата, взе бутилката и седна пак на масата.

— Точно им разказвах Крафтън, — започна Мистър Хинчи. — че събрахме доста гласове, днес.

— Кого? — попита Лионс.

— Ами, Паркс, Аткинсън, Уоркс на улица Даусън. Ех, старо момче е той, дърт консерватор! „Ама вашият кандидат не е ли националист?“ — пита. А аз: „Той е уважаван човек. Най-добрият от всички, които са управлявали тази страна. Добър данъкоплатец! Има просторни частни сгради в града, добър бизнес. Виден и уважаван гражданин, стар пазител на закона и досега не е принадлежал към никоя партия, ни от добрите, ни от лошите, независим!“ Ей такива му ги наговорих.

— И какво за визитата на Краля? — попита Лионс, като пи и премляска.

— Слушай какво, — каза Мистър Хинчи. — всичко, от което се нуждае тази страна е капитал. Визитата на Краля означава прилив на пари, пари в тази страна! А гражданите на Дъблин ще ги управляват, ще ги използват! Виж онези фабрики на кея, идиот такъв! Представи си какво ще стане с тази страна, ако само поразвием индустрията, мелниците, корабостроителниците, фабриките! Капитал, ето, от какво се нуждаем!