Читать «Денят на бръшляна» онлайн - страница 5

— Не можех да им се меся в разговора, почаках докато ме види и казах: „За онзи малък проблем, за който си говорехме…“ „Всичко ще е наред, Мистър Хинчи“… мога да се закълна, че беше забравил!

— Става нещо с тия четиримата. — замислено каза Мистър О’Конър. — Видях тримата заедно, заети с нещо, вчера, на ъгъла на улица Сифолк.

— Мисля, че знам на какво си играят! — каза Мистър Хинчи. — Трябва да играеш с общинските съветници, ако искаш да станеш кмет, да им дадеш парички! Те ще те направят кмет! О, Боже! Вече сериозно взех да се замислям, дали да не стана кмет! Какво мислите? Ставам ли за тази работа?

Мистър О’Конър се засмя.

— Толкова, колкото и да имаш пари да взимаш…

— Да излизам с колата от кметството, — каза Мистър Хинчи. — със всичките си телохранители, а Джак в колата пред мен, ех…

— Направи ме секретар, Джон!

— Да! А отец Кион ще ми е собственият свещеник! Ще сме си като семейство!

— Чудесно, Мистър Хинчи! — каза старецът, — Ти имаш по-добър стил от ония! Един ден си говорих със стария Кийгън, портиера. „Е, харесваш ли новия си господар, Пат? — казах му аз. — Сега не работиш толкова, а?“ „Работа! — каза той. — Та той харесва да му вони на лой!“ И знаете ли какво ми каза? Сега, пред Бога ви казвам, не му вярвам!

— Какво?

— Каза ми „Какво ще си помислиш, ако ти кажа, че новият кмет на Дъблин, седи на масата на вечеря с чиния евтини пържоли? Това живот на човек от висшата класа ли е?“ „Хъм… Хъм — казах аз. — кмет, а? Какъв човек ни ръководи?“

Някой почука на вратата, едно момче си провря главата.

— Кой е?

— От Блек Ийгъл! — каза момчето и сложи една торба на пода, чу се шум от блъскането на бутилки.

Старецът помогна на момчето да извади бутилките и да ги сложи на масата. После момчето взе торбата на рамо и пита:

— Бутилки?

— Какви бутилки?

— Няма ли да ни оставиш да ги изпием, първо? — пита Мистър Хинчи.

— Казаха ми да питам за бутилки?

— Върни се пак, утре! — каза старецът.

— На, момче! Върви при О’Фарел и кажи да ни даде тирбушон, кажи му, че е за Мистър Хинчи. Кажи му, че няма да чакаш! И остави тая торба, тук!

Момчето излезе. Мистър Хинчи протри ръце и каза:

— Е, не е чак толкова лош! Поне държи на думата си!

— Няма чаши! — каза старецът.

— О, няма проблем, Джак! — каза Мистър Хинчи. — Много свестни момчета и преди нас са пили от шишето!

— Е, това е по-добро от нищо! — каза О’Конър.

— Не е лошо момчето! Мисли той за нас, ама по неговия си начин!

Момчето се върна с тирбушона. Старецът отвори три бутилки и му върна тирбушона, но Хинчи се обърна към него:

— Искаш ли да пийнеш, момче?

— Ако може, сър!

Старецът отвори още една бутилка и му я подаде.

— На колко години си? — пита.

— На седемнайсет! — каза момчето.

И тъй като старецът не каза ни дума повече, то взе бутилката и рече към Мистър Хинчи:

— Благодаря Ви, сър! — изпи чашата, сложи бутилката на масата, изтри си устата с ръкав, после прибра тирбушона, на вратата каза нещо за довиждане и изчезна.

— Ей така се почва! — каза старецът.

— Клин клин избива! — каза Хинчи.

Старецът раздаде бутилките и мъжете пиха. После ги оставиха на камината и въздъхнаха с облекчение.