Читать «Денят на бръшляна» онлайн

Джеймс Джойс

Денят на бръшляна

Старият Джак събра въглищата с греблото, заедно с парче картон и ги хвърли над побелелите въглища. За момент лицето му изчезна в мрака, но като се разгоря огъня, сянката му пробяга по отсрещната стена, а лицето му се обви в светлина. Беше лице на стар човек, доста кокалест и брадясал. Най-сините очи светеха на огъня, а устата му се отваряше от време на време, механично премляскваше. Когато въглищата се разгоряха той взе парче картон посочи го и каза:

— Сега е по-добре, Мистър О’Конър.

Мистър О’Конър, побелял млад мъж, с обезобразено от петна и пъпки лице, вадеше тютюн за цигара от малка цилиндрична кутийка, се стресна, когато го повикаха по име и спря механичната си дейност. После пак се зае със задачата си, а след миг реши да оближе хартията.

— Дали ще се обади Мистър Тирни, като се върне? — пита с фалцет.

— Не каза.

Мистър О’Конър сложи цигарата в устата си и се затърси за нещо в джоба си. Извади колода карти.

— Ще ти дам кибрит! — каза стареца.

— Не се тревожи, ще се справя!

Избра една карта и се зачете в нея.

ОБЩИНСКИ ИЗБОРИ

Мистър Ричард Дж. Търни, социалист, най-добрият за вашия глас, участник в изборите за общински представител.

Мистър О’Конър беше нает от агент на Търни да агитира квартала за изборите, но тъй като времето беше неподходящо, книгите щяха да се намокрят, той прекарваше по-голямата част от деня си пред камината в стаята на партията улица Уиклоу, заедно със стария пазач — Джак. Стояха там, докато нощта не се спуснеше над късия ден. Беше шести октомври, тъмно и студено навън. Прибра картите и си запали цигара. Пламъкът освети листото от бръшлян на ревера на палтото му. Старецът го изгледа, после взе парче картон и се зае с огъня.

— А, да! — продължи той. — трудно е да отглеждаш деца. Кой би си помислил, че ще стане така! Пратих го на братството на християните и направих каквото мога за него, ама се научил да пие! Ех, опитах се да го направя свестен човек!

Бавно премести картите.

— А сега съм само един старец! Хванах пръчката и го бих до изнемога, както съм правил много пъти досега. Майката, знаеш, само го защитава…

— Това разваля децата! — каза Мистър О’Конър.

— Абе, сигурен съм в това. И най-нагло ти благодаря. Ама той ми хвана ръката, като видя, че не мога повече и ми ги наговори едни… Какво ще се случи сега със света, ако децата говорят така на бащите си?

— На колко години е?

— Деветнайсет!

— Защо не го накараш да работи нещо?

— Разбира се, след като свърши училище и ми се върна пиян аз му казах „Трябва да си намериш работа? Не мога да те издържам повече!“ Но това е най-лошото, пропива всичко, което заработи.

Мистър О’Конър кимна с глава в знак на съгласие, старецът замълча и се загледа в огъня. Някой отвори вратата на стаята и се провикна:

— Здравейте! Тук ли е събранието на фримасоните?

— Кой е? — пита старецът.

— Защо стоите на тъмно? — пита гласът.

— Ти ли си, Хинс? — попита Мистър О’Конър.

— Да! Какво правите в тоя мрак? — попита Мистър Хинс, поглеждайки към огъня.

Беше висок, строен, млад мъж със светлокафяви мустаци. Капчици дъжд се стичаха от шапката му, а яката на палтото му беше изправена.