Читать «Денят на бръшляна» онлайн - страница 4

— Някои от онези дрънкачи и фениалисти са доста умни, ако това питаш! — каза Мистър Хинчи. — Искаш ли да ми знаеш мнението за всичките онези шутове? Знам си аз, че поне половината са на заплата към Двора!

— Кой ги знае! — каза старецът.

— Аз го знам този факт! — каза Мистър Хинчи. — Всичките са наемници на Двора… Не говоря за Хинс… Не! Проклети да са, той даже не знае за тази работа… Но има точно едно определено аристократче с остри очички, знаете, за кой патриот ви говоря!

Мистър О’Конър кимна.

— Да, той е дисидент, поддръжник на Майора, как пък не! Патриот по сърце! Това приятелче би продало страната си за четири пенса, без да му мигне окото и ще коленичи пред Божият кръст в знак на благодарност, че му е дал шанса да я продаде!

На вратата се почука.

— Влез! — каза Мистър Хинчи.

На вратата се появи персона, наподобяваща беден актьор или шут. Черните му дрехи бяха така изпънати по късото му тяло, че беше трудно да се разбере дали е свещеник или работник, защото яката на палтото му беше повдигната нагоре, копчетата бяха скъсани, носеше кръгла шапка от твърд черен филц. Лицето му, покрито с капки дъжд, с жълти бузи, на които личаха червените петна на скулите. Изведнъж отвори гигантската си уста, в знак на объркване, и в същото време светлосините си очи, в знак на удоволствие и изненада.

— О, отец Кион! — скочи Мистър Хинчи. — Ти ли си? Ела!

— О, не, не, не! — каза отец Кион, като че ли говори на дете.

— Няма ли да влезеш и да седнеш?

— Не, не, не! — каза отчето, със сдържан, тих, кадифен глас. — Не искам да ви преча! Търся Мистър Фанинг…

— Той е някъде из Блек Ийгъл! — каза Мистър Хинчи. — Но няма ли да дойдеш и да седнеш за малко?

— Не, не, благодаря! Имам малко работа. — каза отец Кион. — Благодаря много, наистина!

Спъна се на вратата. Мистър Хинчи взе едната свещ и тръгна с него надолу по стъпалата.

— О, ще се оправя! Обещавам!

— Но… стъпалата са толкова тъмни.

— Не, не, виждам… Благодаря, наистина!

— Добре ли си?

— Всичко е наред… благодаря!

Мистър Хинчи се върна със свещта и я остави на масата. Седна отново до огъня. Възцари се тишина.

— Кажи ми, Джон… — започна Мистър О’Конър, палейки цигара.

— Хъм…

— Какъв е той, всъщност?

— Опитай с нещо по-простичко! — каза Хинчи.

— Ами, той и Фанинг ми изглеждат много гъсти… Често ходят в Каванаг, заедно. Свещеник ли е?

— Мммм, да! Надявам се! Мисля си, че е черната овца… Нямаме много такива, благодаря Богу! но имаме няколко… Той е злочест… по някакъв начин…

— И как е стигнал дотук?

— Друга мистерия!

— Работи ли в някакъв параклис, църква, институция или…

— Не! — каза Мистър Хинчи. — Мисля, че пътува по свое желание… Бог да ми прости, но си мисля, че е изпил поне дузина тъмни бири!

— Има ли нещо за пиене, тук? — попита О’Конър.

— Ох и аз съм жаден! — каза старецът.

— Питах онова обущарче поне три пъти, дали ще ни изпрати дузина тъмни бири. Попитах го и наскоро, но той висеше на ъгъла с голям колет в ръка и се беше разговорил с Елдерман Кули.

— Защо не му напомни? — попита Мистър О’Конър.