Читать «Няма орхидеи за мис Бландиш» онлайн - страница 110

Бренан и Фенър заповядаха на хората от втората кола да заобиколят плевника отзад.

— Този негодник няма много патрони — извика Бренан. — В никакъв случай не стреляйте, момчета, освен ако не го хванете на мушка сам. Няма да рискуваме да надупчим и момичето накрая.

Фенър запълзя покрай плевника по корем. Имаше болезненото усещане, че Слим и пистолетът му са някъде наблизо и бе доволен, когато се измъкна по-надалеч. Изправи се и изтри лицето си с ръкав. Вече знаеше, че това е краят. Беше просто въпрос на време. Грисън, хванат в мрежата, трябваше да намери смъртта си. Плевникът бе напълно обкръжен. Полицаите лежаха в безопасност зад прикритията си с насочени напред пистолети, с нетърпеливи пръсти на спусъците. Фенър се притесняваше да не прахоса нечий живот напразно, но в същото време съзнаваше, че ако Грисън успее да изчака настъпването на нощта, завършекът може да не оправдае надеждите му. Под прикритието на тъмнината Грисън щеше да се измъкне от мрежата. Все пак имаше още време. Беше рано и скоро трябваше да се случи нещо. Фенър леко се усмихна, като видя как Бренан влачи тежкото си туловище по неравната земя. Пълзенето не бе във възможностите му и като стигна до Фенър, той ругаеше. Изправи се непохватно на крака.

— Ще му дам възможност — рече Бренан. — Ако иска неприятности, ще ги има.

Сви длани пред устата си и извика на Грисън:

— Излизай оттам с вдигнати ръце, Грисън. Обкръжен си, така че излез мирно и тихо.

Гласът му отекна в неподвижния, свеж утринен въздух. Грисън не отговори.

— Той ще се опита да свърши с момичето, преди да тръгне — намеси се Фенър.

— Ако вече не я е очистил — отвърна притеснено Бенан. — Имам предчувствие, че тая история няма да свърши добре. Досега ни вървеше.

В плевника Слим стоеше и наблюдаваше през един процеп на вратата. Държеше здраво пистолета си, а отпуснатата му уста сега бе затворена и представляваше безформена влажна маса. Съвсем вярно беше, че е закъсал с патроните. Бренан правилно бе предположил. Имаше цял пълнител, но това бе всичко. Копнееше за един „Томпсън“. Проклинаше се задето го бяха хванали в капана, но и не можеше да се сети за нищо друго, което би могъл да стори. Чу как Бренан извика и тихо изръмжа. Няма лесно да им се дам на тези мерзавци, рече си яростно. Нямаше да се остави да го пратят на електрическия стол. Ще се самоубие, но ще отнесе и някои от тях със себе си.

Горе в плевника мис Бландиш се сви трепереща. Тя разбираше, че това е краят на кошмара и началото на нов кошмар. Четирите изминали месеца наближаваха края си. Замъгленото й съзнание отказваше да хвърли поглед назад. Съсипаното и тяло, зажадняло за спокойствието на наркотика, вече не й принадлежеше. Въпреки, че не бе яла от доста време, гладът не я измъчваше. Просто се чувстваше слаба, като че ли бе боледувала дълго време. Изпълзя с усилие до отворения капак и погледна надолу.