Читать «Няма орхидеи за мис Бландиш» онлайн - страница 102

— Момчетата откриха Слим — извика възбудено той. — Тръгнал е за Канзас с бясна скорост. Всички пътища са под наблюдение, но още не са го пипнали.

Един моторизиран полицай, с рана на лицето и изпокъсана униформа, седеше и разтриваше изкълчената си китка. Бренан го погледна и той се изправи.

— Слим уби Мърфи точно преди нападението — каза полицаят. — Ние го следвахме няколко километра, но тая негова кола си я бива. Нищо не направихме. Аз спуках гума и паднах, но се върнах в управлението и ги предупредих накъде се насочва.

Бренан кимна бързо. Хвана Фенър за ръката и го заведе в канцеларията си. Фенър се обърна към моторизирания полицай.

— Сам ли беше той?

Полицаят поклати глава.

— Имаше един дребен тип с него.

— Не беше ли момиче?

— Не, освен ако е била облечена в мъжки дрехи. Така и не се приближих достатъчно, за да видя.

Бренан стоеше нетърпеливо на прага на канцеларията си.

— Май нещата ще се разиграят на местна почва.

— Е, хайде, хайде — рече ядосано Фенър. — Какво, по дяволите, ще правим сега?

По време на лудото препускане из града мис Бландиш седеше, приведена на седалката, и гледаше втренчено напред, но не виждаше нищо. Слим стисна кормилото с две ръце и се понесе напред, като безмилостно избутваше всички други коли към бордюра. Отпуснатата му уста зееше глупаво, кожата му блестеше от пот. Чуваше воя на сирените зад себе си, но нито веднъж не погледна в огледалцето. Напред беше полето и ако можеше веднъж да излезе там, с тая скорост сигурно щеше да се измъкне. Колата бе доста мощна. Той завъртя рязко кормилото и се стрелна по една пресечка. Почувства как левите колела се издигат и тупват обратно на пътя, но не намали скоростта.

От една странична уличка внезапно се появи кола, но той продължи напред, като профуча на сантиметри край слисания шофьор. Бързо напускаше града. В края на улицата имаше светофар. Току-що бе светнала червена светлина. Слим сложи ръка на клаксона. Чу се пронизителното му предупреждение, което заглуши воя на ауспуха. Колата изрева и премина на червено. Шофьорите от пресичащия поток го чуха и натиснаха спирачките. Един изгуби самообладание и продължи напред. Слим го перна, но овладя колата си. След това пътят вече бе чист. Оживените улици останаха назад, а под колелетата му бе широкият път, който водеше извън града. Сирените отзад завиха заплашително и той чу пистолетен изстрел. Колата му бе произведена в Чикаго и производителите се бяха погрижили да стане неуязвима за куршуми.

Слим погледна в огледалцето. Зад него имаше двама моторизирани полицаи, приведени над мотоциклетите си. Единият от тях стреляше. Слим продължаваше да натиска педала докрай. При тази скорост не можеха да го настигнат. Щяха да изостанат постепенно. Изведнъж чу остър звук и се усмихна. Единият от полицаите бе спукал гума. Погледна отново в огледалцето. Разстоянието бързо се увеличаваше и той видя, че единия от преследвачите се заклатушка и спря. Другият неотклонно продължи напред. Слим леко отпусна крака си, така че колата намали скорост. Мотоциклетът устремно го настигна. Полицаят стреля два пъти. Куршумите направиха паяжина от пукнатини на бронираното стъкло, но това бе всичко. Слим се озъби и внезапно се отклони от пътя, като изви рязко кормилото надясно и след това наляво. Колата удари мотоциклета и за малко не излезе от пътя. Слим се вкопчи в кормилото, като ругаеше яростно. Колата се оправи и той натисна отново педала. Мотоциклетът бе свърнал в канавката и не се виждаше. Сега пътят бе свободен, но Слим продължи с бясна скорост. Без непосредствени преследвачи, които да го дразнят, той можеше да помисли. Хвърли поглед към мис Бландиш, но тя седеше като статуя. Сега трябваше да бяга, бяха го намерили на открито и движението щеше да бъде опасно. Знаеше добре какво значи това. Отсега нататък тази жена щеше да бъде бреме. При все това дори за миг не помисли да я зареже. Щеше да изиграе всичко докрай.