Читать «Няма да ти се размине» онлайн - страница 4
Джеймс Хадли Чейс
— Е, Хари?
— Добре — той потупа ръцете й и се облегна назад, намръщен отново. — Ами… стюардесата ми даваше анонси по време на последните три полета. Тя е прелестно дете. Грее като диамант. Неочаквано ми хрумна, че идеята й може да не се окаже чак толкова лоша… Е, няма нужда от „онагледяване“. Бях достатъчно смахнат, за да взема със себе си на борда една половинка уиски, и се „друсах“ с нея. Дадох на Том да управлява „хвърчилото“ и минах зад кулисите. Точно в сюблимния момент старият гадняр изникна както духът, пред Хамлет. Боже! Помислих, че ще гръмне като тенджера под налягане. Едвам успя да дочака да докоснем земята, за да ме натири.
— Лош късмет. Съжалявам. Наистина съжалявам. Опита се да спре дотук, но чувстваше потребност да разбере всичко.
— А момичето? Тя и ти… Хари поклати глава.
— За бога! Та тя е просто хлапе! Не означава нищо за мене. Не зная какво си бях наумил. Беше само една от онези истории с навивка и прекалено много алкохол…
Знаеш как е! — прокара той пръсти през косата си. — Щях да я удуша! Ако не беше ми хвърляла белтъци, сега нямаше да съм без работа.
Глори изпусна една продължителна, тиха въздишка. Изведнъж се беше почувствала леко замаяна.
— Добре де. Можеш да си намериш друга работа, Хари. Не е дошъл краят на света.
Той рязко се изправи на крака и започна да кръжи из стаята, с ръце дълбоко забити в джобовете на панталоните.
— Това е краят на моя свят — рече. — Моят свят е авиацията. Това е единственото нещо, за което изобщо ме бива. Стария ще се погрижи никога вече да не получа летателно назначение. Така ми каза. Той има огромно влияние и ще разпръсне благословията си. Може да намеря някаква работа, но откровено казано, като човек от кариерата с мене е свършено завинаги.
— Оо не, Хари. Ще намериш нещо прилично. Ти си интелигентен. В края на краищата, хубаво е да си капитан на самолет, но това е път, който не води до никъде. Трябва да си наясно. Щом остарееш и вече не си им нужен. „Намерил се кой да говори за остаряване!“ — помисли си тя с покруса. — Може би това е добър случай да проявиш всичко, което умееш. Все още си млад. Можеш да започнеш…
Гласът й секна, когато забеляза, че я гледа втренчено.
— Стига, Глори! Какво знаеш ти! — грубо каза той. Тя веднага осъзна, че беше направила грешка, нахълтала в едно кътче от света, който той считаше изцяло за свой.
— Прав си — отвърна му. — Аз дори за себе си не мога да се погрижа, а съм взела да те уча какво да правиш с живота си. Извинявай.
Той угаси цигарата си и веднага запали друга.
— Забрави за това! — Хари се приближи и седна до нея на канапето. — Така ми се пада. Всъщност не обвинявам стария подлец. Какво друго би могъл да направи? Бях луд да се хвана на въдицата на тази зашеметяваща блондинка. Но е непочтено спрямо теб, Глори. Известно време няма да има никакви вечери и филми. Мисля, че е по-добре да ми посочиш вратата. Нямаш много полза от такъв като мене.