Читать «Няма да ти се размине» онлайн - страница 6

Искаше й се Хари да се хване на работа, да търси по-сериозно. Той рядко ставаше преди единадесет, след което прекарваше остатъка от предиобеда да преглежда във вестника обявите за свободните в момента места. Отбелязваше си две или три от тях и излизаше следобед, за да види какво се предлага.

Връщаше се малко след шест, отчаян и навъсен, и заявяваше, че нямало да отиде да работи за тридесет долара на седмица.

— Почнеш ли такава работа, Глори — казваше й той, — си загубен. Придобиваш един „тридесетдоларов“ манталитет. Трябва да се боря за нещо по-добро!

Но тя знаеше, че това беше само претекст, за да отказва ангажиментите, които му предлагаха. Вече бе разбрала, че неговото АЗ е живо само във въздуха, че той не може да се насили да приеме назначение, което би го лишило от всякакъв шанс да се върне към летенето.

Онова, което я тревожеше у него беше методът му за измъкване на „кредити“ от местните магазинери. Той беше почти мошенически, мислеше си тя притеснена. Макар че Хари не печелеше нито цент, всеки петък, когато се завръщаше от хотела, тя намираше върху кухненската маса плик с продукти, достатъчно месо, за да изкарат седмицата, а също и две бутилки скоч.

— Но, Хари, недей повече да трупаш такива сметки!

— беше взела да протестира тя. — Все някога ще трябва да плащаме.

Той се засмя.

— Забрави за това! Може хич да ме няма в намирането на работа, но притежавам огромен талант за вземане на вересия. Щом като тези мухльовци сами ме карат да „купя“ стоката, защо да се безпокоим? Те мислят, че чакам да умре един богат чичо. Казах им, че е „оценен“ на четиридесет бона и че повечето ще ги наследя аз. Ако те са достатъчно тъпи да вярват на подобни басни, мене какво ме е грижа!? Между другото, не възнамерявам да живея на твой гръб. Ти плащаш наема, а аз ще осигурявам кльопачката. Това поне мога да правя.

Тревожеше я също, че имаше моменти, когато той беше унил и мрачен, но тя бързо схвана, че тези депресивни настроения съвпадаха с времето, когато обикновено беше на смяна, отделяйки своя самолет от пистата за полет до Сан Франциско. Въпреки, че не говореше за това, тя съзнаваше, колко много му липсват самолетът и компанията на мъжете, с които беше привикнал да лети.

Опита се да го убеди да отиде на летището и да се види със стария си екипаж.

— Невъзможно! — каза той и се изчерви. — Онези момчета ме уважаваха. Обзалагам се, че сега ме смятат за мръсник. Не, те не биха поискали да ме видят.

Тя остави четката за коса, изправи се и съблече халата. Когато нахлузи роклята и започна да я закопчава, забеляза, че Хари се бе събудил и я наблюдаваше.

Усмихна му се.

— Да ти направя ли кафе? Имам време.

— Не, благодаря. Сам ще си направя след малко. — Той посегна за цигара и бавно се попривдигна. — Знаеш ли, Глори, гледах те, докато си решеше косата. Изглежда, че съвместният живот с мене ти понася — захили се. — Изглеждаш по-красива, по-млада и по-щастлива. Направо ми радваш окото.