Читать «Няма да ти се размине» онлайн - страница 5

— Сърцето й се сви. Вероятно зад всичко това се криеше едно лукаво скъсване. Вероятно тази история за уволнението беше просто лъжа, неговият начин да я „приземи“ без сътресение.

— Разбира се, че не е почтено спрямо мен — каза тя. — Това, което искам, си ти, а не твоите вечери и филми.

Той се изсмя, но тя успя да забележи, че му стана приятно.

— Почти съм готов да ти повярвам, когато гледаш по този начин.

— Трябва да ми вярваш! — Тя се изправи и запали цигара, обзета от внезапен страх, че чувствата й биха могли да я издадат и да го прокудят. Осени я изненадваща идея и тя без колебание продължи. — Казват, че двама живеели по-евтино от един. Искаш ли да се пренесеш тука, Хари?

Зачака с разтуптяно сърце, подозирайки, че той ще откаже, сигурна, че ще откаже.

— Да се преместя тук ли? Наистина ли искаш? — попита той и я погледна с недоумение. — Чудех се къде да намеря някое по-евтино жилище. Сега не мога да си позволя да задържа моя апартамент. Във всеки случай парите за наема трябва да се платят в края на седмицата, а аз ги нямам. Наистина ли искаш да кажеш, че мога да се нанеса тук?

— Разбира се. Защо не?

Тя се обърна, за да не може той да види сълзите, които я заслепиха. Даже без пари, без професия, тя го желаеше повече от всичко друго на този свят.

— Ами не знам — каза той и потри челюстта си. — Хората ще си помислят, че живея за твоя сметка. Във всеки случай вероятно ще започнем да си лазим взаимно по нервите. Аз съм доста труден за съвместен живот. Сигурен ли си, че не се шегуваш?

— Да!

Той се загледа в гърба й, смутен от треперенето на нейния глас. После отиде до нея, обърна я и се взря в лицето й.

— Защо, Глори?! Ти плачеш. Какво има тук за оплакване?

— Де да знаех — рече тя, отблъсна се от него и избърса очите си с носната кърпичка. — Предполагам, че просто не понасям нещата да се развиват в твоя вреда, Хари — тя се овладя и му се усмихна. — Ще се преместиш ли?

— Бих искал. Много е мило от твоя страна! Ще си намеря работа. Ще намеря нещо, с което да се издържаме. Каквото и да е… Виж, мисля, че трябва още сега да се върна в апартамента и да си събера багажа. Може ли да се нанеса тази вечер?

— Разбира се! — плъзна тя ръце около врата му. — Толкова се радвам! Ще дойда с теб. Много ме бива в опаковането! А после ще заложим нещо и ще празнуваме. Искаш ли?

— Точно така — каза той, и се засмя. — Цял съм в очакване да заживея тука с тебе. Ще ни бъде хубаво, бебчо.

II

Една седмица по-късно, няколко минути след осем часа, Глори излезе от банята и влезе в спалнята си, където спеше Хари. Тя се движеше тихо, за да не го безпокои, и като седна пред тройното огледало на тоалетната масичка, започна да разресва косата си.

„Така става само когато живееш с хора, които искаш да опознаеш истински“ — помисли си, наблюдавайки отражението на Хари в огледалото. Експериментът се оказа по-успешен, отколкото беше очаквала, но тя се тревожеше за него. Той каза, че ще намери работа, от която да се издържат, но не беше го направил. Тя беше тази, която си уреди да работи като маникюристка в хотел „Стар“, на няколко преки от нейния апартамент. Не изкарваше повече от петнадесет-двадесет долара на седмица, но беше по-добре, отколкото нищо.