Читать «Няма да ти се размине» онлайн - страница 3

— Ще излезем. Ще си устроим едно лазене на четири крака в някой бар. — Той пресуши уискито на една единствена дълга глътка и остави чашата. — Но ще трябва да ми дадеш назаем малко пари, Глори, фалирал съм. Похарчих последния си долар, за да дойда с такси. Имаш ли?

Тя се пресегна към чантата си и измъкна портмонето. Ръцете й толкова силно трепереха, че едвам успя да го отвори. Извади два долара и няколко цента и ги протегна към него.

— Това всичко, което имам. Той се втренчи в нея.

— Нали можеш да осребриш чек? Тук наоколо няма ли някой, който би ти го осребрил?

— Нямам банкова сметка от няколко месеца — рече тя и се опита да усмихне насила. — Не си единственият, който е фалирал, Хари.

Той се свъси, сетне извади пакет цигари, тръсна навън една и я запали.

— Е, не го приемай толкова трагично — усмихна се той неочаквано. — Значи и двамата сме без пукната пара. И какво ще правим?

Тя рязко вдигна поглед към него. Ако това беше началото на сбогуването, то арсеналът й щеше да се обогати с един нов прийом.

— Какво има, Хари? Защо си останал без пари? Някакви неприятности ли?

— Меко казано, да — отвърна той с посърваща усмивка. — Хайде! Ще си заложа часовника. Тази вечер ще се гипсирам, пък ако ще това да е последното нещо, което правя в живота си.

— Кажи, моля те. Искам да знам. Какво не е наред? Той се поколеба, после вдигна рамене.

— Загубих работата си. Това е, което не е наред. Изхвърлиха ме. Е, признавам, че си го изпросих, но от това нещата не стават по-розови. Лошото е, че утре е ден за заплата, а на мене няма да ми платят.

— Уволнили са те? — каза тя, усещайки как нагоре по гръбнака й пропълзява хлад. — Но, Хари…

— Да, знам — той прокара пръсти през косата си. — Знам. Не ми натяквай. Стават такива неща. Откъде можех да знам, че Стария се е качил на „хвърчилото“? Никога не съм се запознавал с него. Никога не съм го виждал дори. Никой не предполагаше. Представи си — да предприеме тайничко пътуване, за да ни проверява! Това показва що за плъх е.

— Какъв старец?

— Шефът. Президентът на Калифорнийската въздушно-транспортна корпорация — нетърпеливо изрече той. — Откъде можех да знам, че ще шпионира зад гърба ми точно когато…

Той млъкна и замислено я погледна.

— Всъщност, Глори, мисля, че за тебе ще е по-добре да научиш мръснишките подробности. Ти и аз добре се погаждахме през тези шест месеца, които изминаха. Ако не мога да кажа истината на тебе, то предполагам, че не бих могъл да я кажа на никого другиго.

— Надявам се, че наистина мислиш така — отвърна тя, на път да заплаче.

Той се наведе напред и сложи голямата си ръка върху двете нейни.

— Разбира се, че така мисля. Не знам какво искаш от живота, но си арабия. Било ни е хубаво, ти си била добра с мен. Би трябвало сам да се ритна отзад за това, че съм такъв празноглавец. Бях малко, изнервен. Знаеш как се чувства човек, налегнат от грижи. Онова, което ми харесва у тебе е, че ти беше до мен. Разбираш какво искам да кажа.

Да, беше стояла до него, мислеше си тя с огорчение, и знаеше как се чувства човек, притиснат от проблеми. Понякога й се искаше да не беше го узнавала никога.