Читать «Няма да ти се размине» онлайн - страница 126

Очите на Борг се притвориха.

— Ще си получиш гаечния ключ. Това е, което ще стане.

— Откъде да знам, че няма да ме измамиш? — попита Хари, фиксирал съсредоточено наемния убиец.

Борг се засмя.

— Няма откъде. Ще трябва да ми се довериш по същия начин, по който Дилейни се довери на тебе.

„Иначе казано, след като си получи парите, Борг ще ме убие“ — разсъждаваше Хари. Какво пък, тази игра сигурно можеше да се играе и от двама души.

— Няма да видиш парите, преди да получа инструмента — заяви той.

— Няма проблеми! Аз също няма да се разделя с гаечния ключ, докато не ми снесеш мангизите, така че сме на едно мнение — отвърна Борг. — Ще се срещнем утре вечер в десет часа. Ти ще донесеш парите, а аз желязото.

— Тук ли ще се видим? Онзи поклати глава.

— Не, няма да е тука. Ще се срещнем на плажа — там, където скри момичето. — Неговите малки свински очички сякаш претършуваха бледото лице на Хари. — Така, ако решиш да ме преметнеш или на мене ми се прииска да ти свия някой номер, няма да има свидетели, каквото и да се случи.

Хари изтръпна. На онзи пуст плаж, отдалечен на много мили от света, щеше да се уповава само на своята съобразителност, за да се спаси. Вече беше сигурен, че Борг се кани да го убие.

— На твое място — продължи дебелакът — не бих опитвал никакви двойни игри. Чакай да ти покажа нещо, треперко. — Той вдигна дясната си ръка. — Гледай!

Хари долови движението като цяло, но то беше прекалено бързо, за да бъде проследено в детайли. В ръката на Борг се появи един тридесет и осем калибров автоматичен пистолет, който сякаш се беше материализирал от въздуха.

— Разбра ли ми намека? — попита той и се ухили. — Пълен съм с подобни трикове. Попадал съм на типове, които са си въобразявали, че ще ме надхитрят. Хрумваха им всевъзможни идеи, но нещо винаги се изпортваше в последния момент. Така че внимавай, приятелче. Не се опитвай да се правиш на тарикат с мене. — Пъхна оръжието в кобура и се изправи. — Утре вечер в десет! Ако не дойдеш, ще изпратя гаечния ключ на ченгетата. И носи или петдесет бона, или нищо… Загряваш, ли?

Хари кимна.

— Да.

— Не се опитвай да се изпариш — рече Борг и отвори вратата на бунгалото. — Ако не те намеря аз, ще те открият полицаите. Помниш ли какво ти каза тя, мой човек? Налапал си кукичката и няма да се откачиш от нея. Този път въдицата не е нейната, а моята. — Той прекрачи навън в сгъстяващия се мрак и тръгна през тревата към бунгалото си.

Хари се приближи до прозореца. Проследи с поглед Борг, докато изчезна в къщичката си, после дръпна щорите, запали лампата и отиде до масата, върху която стоеше шишето с уиски. Наля си юнашка доза, гаврътна я, напълни отново чашата и чак тогава седна в креслото.

„Ето че свалихме картите“ — каза си той. Ако успееше да се справи с Борг, щеше да се е отървал окончателно. Не се и съмняваше в намеренията му. В момента, в който му връчеше петдесетте хилядарки, онзи щеше да го убие. Беше сигурен, че Борг копнее да се завърне при Дилейни с парите и с новината, че ги е очистил и двамата с Глори. Всичко това означаваше, че Хари щеше да е в безопасност докато петдесетте хиляди са у него. Беше малко вероятно тлъстакът да го нападне от засада, да го застреля в момента на появяването му, докато не се убеди, че носи парите. Веднага щом доларите сменеха притежателя си и Борг ги провереше, Хари щеше да се превърне в труп.