Читать «Няма да ти се размине» онлайн - страница 127

Ако искаше да види поражение на Борг, трябваше да нанесе удара си или преди парите да преминат от ръка в ръка, или в момента на самото им предаване. Беше сигурен, че след размяната не би бил в състояние да се справи с „коефициента на полезно действие“ на Борг като убиец. Той щеше да е уязвим единствено в мига, в който се усъмнеше, че наистина получава парите, и това бе единствената възможност да бъде пречукан.

Втренчен в отсрещната стена, Хари взе да обмисля как да надхитри Борг. Най-после намери решението. Щеше да бъде хазартен трик, който я успееше, я не, но рискът беше умерен, а главата му не можеше да роди друг план. Знаеше, че е безнадеждно да се мери с Борг в бързината с револвера. Едничкият му шанс бе да го изненада. От изненадата зависеше дали ще успее да спаси живота си.

Когато взе решение, тъкмо минаваше девет часа. Беше се стъмнило. Хари угаси лампата и прекоси стаята, за да надзърне от прозореца. В бунгалото на Борг не се виждаше никаква светлина, но той беше убеден, че дебелият главорез макар и невидим, е на прозореца — дебнещ и изчакващ.

Каза си, че поне нямаше да му се налага да ходи до плажа и да изравя трупа на Глори. Ясно бе, че Борг ще го проследи, където и да отидеше сега, така че беше безсмислено да я погребва другаде.

Излезе навън, качи се в колата си и я вкара в гаража, който беше на няколко ярда от бунгалото. Изключи фаровете, отвори жабката и извади своето четиридесет и петкалиброво пушкало. Хладината на дръжката на пистолета му вдъхна лека увереност. Той го пъхна в задния си джоб, като си помисли, че Борг едва ли би успял да го види какво прави. Слезе от автомобила, затвори вратите на гаража и се запъти към ярко осветения ресторант отсреща.

Даде си сметка, че докато бута летящата врата на заведението, Борг може да види силуета му под силно светещия надпис на входа. Това не го притесни. Даже напротив — нека онзи е наясно с действията му.

Ресторантът беше почти празен. Само четири двойки продължаваха да се хранят бавно и с наслада. Никой не му обърна внимание, докато отиваше към другия край на салона, нямаше да се вижда през незакритите от пердета прозорци. Седна на ъгловата маса.

Приближи се някакъв келнер с вкисната и отегчена физиономия и подаде на Хари менюто. Той си поръча стек, пържени картофи по френски и салата. Когато келнерът понечи да си тръгне, Хари го спря.

— Бих искал да ви помоля за една услуга, докато приготвят стека — каза той и извади две банкноти по пет долара. Плъзна ги по масата към сервитьора. — Това е за евентуалните затруднения, които ще ви създам.

— Заповядайте, сър. — Келнерът взе банкнотите и ги прибра. Беше започнал изведнъж да прелива от любезност. Наведе се над Хари с почтително изражение. — С какво мога да ви бъда полезен?