Читать «Няма да ти се размине» онлайн - страница 128

— Имам нужда от пет дъсчици — три с размери дванадесет на шест инча и две с размери три на шест инча. Смятате ли, че ще можете да ми ги осигурите?

Сервитьорът изглеждаше озадачен.

— Ами не знам. Вероятно нашият дърводелец ще може да реши въпроса, ако не си е отишъл. Ще го попитам.

Хари извади още една банкнота от пет долара от портфейла си и му я подаде.

— Занесете това на дърводелеца. Не искам да работи без пари. Ще ми трябват също десетина половининчови пирони, един чук, свредел и резбарски лък. Става ли?

Келнерът погледна Хари така, сякаш искаше да му подскаже, че е мръднал.

— Смятате да купите инструментите ли?

— Не. Само ще ги взема назаем. Ще ви ги върна утре.

— Искате пет дъсчици, от които три с размери дванадесет на шест инча и две с размери три на шест инча, един чук, свредел, десетина половининчови пирона и резбарски лък. Нали така? — повтори той.

— Точно така. Ако е възможно, вземете също и около един фут дебел меден проводник.

— Ще видя какво мога да направя — отвърна сервитьорът и се отдалечи по посока на кухнята.

Хари запали цигара и загледа в срещуположната част на салона едно тъмнокосо сексапилно момиче, което разговаряше с някакъв мършав мъж с изпъкнали скули. Не виждаше ясно момичето, но втренченият му поглед, отправен към него, толкова го смути, че то завъртя стола си и се обърна с гръб към Хари.

След двадесетминутно чакане келнерът поднесе стека. Съобщи му, че е разговарял с дърводелеца, който щял да приготви дъсчиците, докато Хари си свърши вечерята.

— Аз съм в бунгало 376 — каза Хари. — Бихте ли ми ги донесли заедно с инструментите и една бутилка скоч? Държа да покриете дървото и инструментите с някаква салфетка, така че да не се виждат. Ще го направите ли?

Келнерът го изгледа смаян, кимна и каза, че ще дойде, след като Хари приключи с храненето.

Той обаче не бързаше с вечерята. Имаше да премисля много неща. Първото, което трябваше да направи сутринта, бе да изтегли целия си капитал веднага щом банката се отвори. Не биваше да допусне Борг дори за миг да помисли, че се кани да го изиграе. Трябваше да убеди Джоан да му даде назаем още десет хиляди, които щяха да изтеглят от нейната банка. Питаше се с безпокойство дали тя ще му заеме сумата. Беше сигурен, че Борг ще го държи под око, и беше от първостепенна важност той да не събуди у него подозрение. Ако смяташе да го надхитри, щеше да се наложи да го упои със собственото му усещане за недосегаемост, да притъпи неговата остра като бръснач бдителност. Успееше ли да направи това, щеше да му се открие шанс да го пречука.

След като се нахрани, Хари се върна в бунгалото и седна да чака. Десет минути по-късно дойде келнерът от ресторанта. Той беше спазил точно инструкциите на Хари. Носеше табла, покрита с бяла салфетка, под която имаше пет парчета дърво, чук, резбарски лък, свредел, няколко гвоздея и парче медна жица. В другата ръка държеше бутилка скоч.

Хари му благодари и го отпрати. После заключи вратата, занесе дъсчиците на масата и стъкми от тях една кутия без капак. Извади от задния си джоб автоматичния пистолет и го сложи вътре. Направи върху дървото белег с молив в единия край на кутията и втори белег в самия център на дъното й. Махна пистолета и с помощта на свредела и на резбарския лък проби два малки отвора на местата, които беше отбелязал. Постави отново оръжието в кутията и провери измерванията си. Цевта на пистолета леко се допираше до крайната дупка. През отверстието на дъното можеше да се достигне спусъка.