Читать «Няма да ти се размине» онлайн - страница 124

Тогава изведнъж краката му омекнаха и той седна като подкосен на ръба на ваната. Все пак един човек беше ходил там… Един тип, който беше наблюдавал свадата им, беше се прокраднал от гората и я беше убил, после се беше промъкнал обратно, като бе заличил следите си. Беше останал в шубраците, шпионирайки го как погребва Глори. Какво му бе попречило да се обади на полицията от някоя телефонна кабина и да съобщи, че го е видял да я заравя?

Известно време Хари седя неподвижен. По-рано не беше се сетил за това. Почиваше вцепенен, заслушан в ударите на сърцето си, като в същото време се опитваше да прецени как би било най-добре да постъпи. Тогава си даде сметка, че може да направи едно единствено нещо: да отиде до мястото, да изрови трупа на Глори и да го скрие някъде другаде. Така, ако убиецът позвънеше в полицията и онези отидеха да проверят, като не намереха нищо, щяха да си помислят, че е било номер.

При мисълта, че ще ходи дотам и ще държи в ръцете си тялото на Глори, го прониза ледена тръпка, но той разбираше, че няма как да не го направи. Друг изход не съществуваше. Бъдещето му зависеше от това, полицаите да не я открият.

Хари навлече дрехите си. Ръцете му трепереха толкова силно, че едвам закопча копчетата на ризата си.

Щеше да тръгне веднага щом се здрачеше след около час. Когато пристигнеше на мястото, щеше да е тъмно.

Щеше да свърши работата на спокойствие, да сложи трупа в колата и да продължи по крайбрежния път, докато не намери безопасно кътче да го зарови.

Отвори вратата на банята и прекрачи в спалнята. Тогава изведнъж се закова на място. Кръвта сякаш се съсири във вените му, сърцето му спря, сетне заби лудо.

Срещу него в креслото седеше Борг, килнал черната си износена шапка на тила, с тлееща цигара между дебелите устни, скръстил дебелите си, кирливи ръце върху своите масивни бедра.

IV

През последните двадесет и четири часа Борг се беше изличил от паметта на Хари. Да го види седнал в креслото, му дойде като убийствен удар в слънчевия сплит. Той стоеше парализиран, с леко отворена уста, облещил очи, а сърцето му прескачаше.

Борг го наблюдаваше. Доставяше му удоволствие да съзерцава откровения страх по неговото лице.

В продължение на няколко минути двамата мъже се изучаваха взаимно с поглед, после Хари започна постепенно да се съвзема от първоначалния шок. Нямаше никакви илюзии относно Борг. Този отвратителен звяр беше опасен като гърмяща змия, но далеч по-безмилостен. Съзнаваше, че неговият страх и реакцията му при вида на наемния убиец представляваха безусловна капитулация. Безсмислено бе да се опитва да блъфира, да се преструва, че не е Хари Грийн. Борг сигурно знаеше всичко.

Сети се за пистолета си в жабката на паркираната отвън кола и се прокле, че беше проявил такава небрежност — да се лиши от прекия достъп до оръжието! Не че пистолетът би му помогнал в този момент. Борг можеше да борави с оръжието много по-бързо от него.

— Здравей, Грийн! — поздрави го онзи с дрезгавия си, хъхрещ глас. — Обзалагам се, че не си очаквал да ме видиш отново, какво ще кажеш? Седни на леглото. Двамата трябва да обсъдим някои неща.