Читать «Няма да ти се размине» онлайн - страница 125

Движейки се като лунатик, Хари отиде до леглото и седна. Подпря ръце върху коленете си и зяпна Борг.

— Наистина ли се пошегува със себе си, че ще се откачиш от мене? — продължи той, присвил очи заради цигарения дим, който се извиваше на спирали пред тлъстото му лице.

Хари не отвърна нищо. Дори да искаше да говори, устата му беше прекалено суха, за да излезе от нея някакъв звук.

— Следвам те, откакто офейка от летището в Оклахома Сити — добави Борг. Той изгаси цигарата си в подлакътника на креслото, прогаряйки дупка в тапицерията. — Позабавлява се, нали? Приятелката ти ми харесва.

— Какво искаш? — успя да произнесе Хари.

Вълча усмивка разкри потъмнелите зъби на Борг.

— Предлагам нещо за продан, треперко. Нещо, от което имаш крещяща нужда.

Хари го изгледа втренчено.

— Какво имаш предвид?

— Притежавам един автомобилен гаечен ключ с полепнали кръв и коса по него и с пълен комплект от твоите пръстови отпечатъци. Помислих си, че може би ще искаш да го купиш.

Хари смяташе, че вече е преодолял шока, но предложението го изправи на нокти. Плувна целия в пот. Значи Борг е убил Глори!

Ама че е глупак, да не се сети по-рано за него! Но защо онзи не го беше очистил още тогава? Можел е да го застреля, докато погребваше Глори. Никой нямаше да чуе изстрела, никой нямаше да разбере.

— Значи ти си този, който я уби — произнесе дрезгаво той.

Борг се усмихна.

— Точно така — отвърна му. — Беше си го заслужила. Само ние с тебе знаем, че аз съм я убил. Ченгетата ще си помислят, че си го направил ти, ако я изровят. Но ако им дам гаечния ключ, те направо ще са сигурни, че е твое дело. Искаш ли да го купиш, приятелче?

Мозъкът на Хари започваше да си възвръща функциите. „Трябва да спечеля време“ — каза си той. Ако успееше само по някакъв начин да надхитри този мастит убиец… Това беше единствената му надежда да оцелее.

— Да — рече той. — Ще го купя.

— Предполагах, че няма да имаш нищо против — отвърна Борг и дебелите му устни се накъдриха в подигравателна усмивка. — Ще ти струва петдесет хиляди долара, но си е чиста евтиния.

Тогава Хари разбра защо не му е видял сметката на плажа. Борг е искал първо да върне парите на Дилейни.

— Нямам толкова — рече той. — Ще ти платя четиридесет хиляди. Това е всичко, което остана.

Борг поклати глава.

— Дилейни си иска обратно всеки цент. Щом не разполагаш с толкова, ще трябва да вземеш от приятелката си. Нея бълха я ухапала. Тя си пада по тебе, мой човек. Наблюдавах ви онзи път… Червива е с мангизи, между другото.

— Няма да ми даде пари — каза Хари. — Не мога да я моля за такова нещо.

Борг сви рамене.

— Както обичаш — рече той. — Или петдесет бона, или гаечният ключ отива при ченгетата. Искам сухото до утре вечерта.

„До утре вечерта!“ — помисли си Хари. Това щеше да му осигури двадесет и четири часа, за да измъдри някакъв план как да се измъкне от кашата.

— Ще видя какво мога да направя — каза той. — После какво ще стане?