Читать «Вендета: Отмъщението на Лъки» онлайн - страница 62

— На никого. Хората не са глупави. Виждали са ни заедно.

Той се беше разхождал из стаята, опитвайки се да разбере как са го разкрили.

— Ти искаше тя да разбере, нали? — беше настоял да знае.

— Не — беше упорствала тя. — Това е последното нещо, което съм искала.

— Е, все пак, Лесли, няма да е разумно да остана.

Очите й бяха пълни със сълзи.

— Но, Купър, аз имам нужда от тебе.

— За това трябваше да помислиш по-рано.

Беше напуснал дома й, обвинявайки се, че е бил толкова глупав. Единственото, за което можеше да мисли, беше как би могъл да оправи отношенията си с Винъс, защото истината беше, че той действително я обичаше.

След непробуден сън той се събуди късно и веднага се хвана за телефона. Обади се на обслужване по стаите и поръча бекон, яйца, портокалов сок, сладкиш и кафе — закуска, каквато Винъс никога не би позволила, защото винаги се хранеше здравословно.

Когато сервитьорът, който донесе закуската, влезе в бунгалото му, Купър го поздрави студено. Мъжът изглеждаше разговорлив, а той не беше в такова настроение.

— Ужасни новини за Лени Голдън — отбеляза сервитьорът, докато сервираше яйцата и бекона от чинията с капак, която ги запазваше топли. — Той често вечеряше тук. Ще липсва на всекиго.

— Какви новини? — попита Купър, премествайки стол към масата.

— Претърпял е много сериозна автомобилна катастрофа.

— Но е добре, нали?

— Колата, в която е бил, е паднала от една стръмнина.

— ДОБРЕ ЛИ Е ТОЙ?

— Не, господин Търнър. Той е… той е… мъртъв.

Купър поклати невярващо глава. Не и Лени. Не и неговият приятел Лени. Това не беше възможно.

— Къде го чу това? — попита той.

— Съобщават го по всички новини. Съжалявам, господин Търнър. Мислех, че знаете.

— Не — празно произнесе Купър. — Не, не знаех.

* * *

Алекс пристигна в офиса си късно и с махмурлук. Беше минало обяд и той беше в отвратително настроение. Всичко, което можеше да си спомни от предишната вечер, бяха нападките на майка му. Тя се държеше по този начин с него всеки път и това толкова го влудяваше, че не можеше да мисли нормално. Сега тя беше провалила и деня му, защото той беше пропуснал много важна среща с продуцента на филма си и с уредника на снимките; и двамата го бяха отписали за днес.

Той искаше да пийне едно. Толкова дълго беше устоявал на изкушението, но снощи беше наказан достатъчно.

— Добър ден, Алекс — поздрави го Лили, неговата асистентка, с очевидна неодобрителна нотка в гласа. — Или трябва да ти кажа „добър следобед“?

— Знам, знам — трябваше да съм тук в девет сутринта — изръмжа той. — Нещо се случи.

— Звънях у вас — отбеляза тя.

— Бях изключил телефона.

— Хмм…

Франс, другата му асистентка, му донесе чаша вдигащ пара черен чай.

— Изпий го — нареди тя сериозно. — По-късно ще ми благодариш.

Той едва се удържа да не събори всичко от бюрото си.

— Изпратете цветя на Тин Лий — промърмори той.

— Колко искаш да й изпратим? — пожела да научи Франс.

— Много — отговори той злобно. Бог знае през какво беше прекарал Тин Лий. Вероятно тя нямаше да иска да го види повече.

— Алекс — обади се Лили. — Чу ли новините за Лени Голдън, съпруга на Лъки Сантейнджело?