Читать «Вендета: Отмъщението на Лъки» онлайн - страница 60

— Да, Лени? — каза тя търпеливо.

— Как е името на онази блондинка?

— Лени! — извика Дженифър. — Жена ти пристига утре. Мислех си, че поне ти си един от свестните.

— Намери ми името и телефонния й номер.

— О, да, добре — рече саркастично Дженифър. — А какво ще кажеш за мерките й и за обема на гръдния й кош?

— Не е това, което си мислиш.

С многострадална въздишка Дженифър отново си каза, че всички мъже са свине.

— Както кажеш, Лени. Ти си звездата тук.

Той знаеше, че тя не му повярва, но Лъки щеше — само това имаше значение.

На сутринта беше станал много преди да дойде времето, когато щеше да тръгне за летището. Смяташе през този уикенд наистина да направи жена си много щастлива.

* * *

Лъки сънуваше. В съня си тя лежеше на брега на морето, където вълните меко се разбиваха и постоянно се движеха напред-назад. Лени стоеше до нея и докато масажираше раменете й, й казваше, че я обича.

— Госпожице Сантейнджело… Госпожице Сантейнджело… Ще се приземим след един час. Помислих си, че може да искате да се освежите.

Тя с усилие отвори очи. Пред нея стоеше Томи, стюардът на самолета. Лени се беше оказал само сън.

— Кафе и портокалов сок, госпожице Сантейнджело? — настоя Томи загрижено.

Тя се прозина, все още полузаспала.

— Чудесно, Томи. Ще си взема набързо един душ и веднага ще се върна.

Самолетът на „Пантър“ беше оборудван като луксозен хотелски апартамент. В банята тя постоя под студения душ, опитвайки се да се събуди. Когато отново се появи, се чувстваше освежена и пълна с енергия. Гримира се, оправи косата си и облече широки панталони и свободна копринена риза.

Беше наистина невероятно — с Лени бяха женени вече от четири години, а тя все още се вълнуваше от това, че ще го види, сякаш отиваше на първата си среща.

Кой беше казал, че страстта не е трайна?

* * *

— Къде е колата ми? — Лени попита портиера.

Портиерът щракна с пръсти и един шофьор докара стар мерцедес пред вратата. Друга кола, друг шофьор.

— Къде е днес Пауло? — попита Лени, настанявайки се на задната седалка.

— Болен е.

— Отиваме на летището.

— Зная — отговори шофьорът и бързо подкара стария мерцедес.

* * *

Самолетът се приготви да кацне плавно на летище „Порета“ в Корсика. Лъки нямаше търпение да се приземи, да усети ръцете на Лени около себе си, да види лицето му, просто да го прегърне.

Тя изскочи от самолета и беше разочарована да открие, че го няма на летището. Летищните власти я запитаха дали желае да изчака в частния салон. Тя се съгласи, въпреки че беше полудяла от нетърпение.

Първото нещо, което направи, беше да се обади в хотела на Лени. Свързаха я със стаята му. Женски глас каза кратко:

— Ало?

— Лени? — попита Лъки намръщено.

— О… Лени… Той излезе рано тази сутрин — каза гласът.

Лъки разпозна слаб френски акцент. Можеше ли да бъде камериерката?

— С кого разговарям? — попита тя подозрително.

— Негова приятелка. А кой е отсреща?

— Съпругата му.

Последва бързо затваряне.

Лъки започна да се вбесява. Беше ли възможно Лени да чука някоя друга?

Нямаше начин. Той не беше от този тип мъже, дето изневеряват на жените си. Те бяха свързани по особен начин помежду си — имаха си доверие един на друг. Връзката им беше много специална.