Читать «Вендета: Отмъщението на Лъки» онлайн - страница 63

— Какви новини?

— Бил е на снимки. Станала е автомобилна катастрофа.

— Къде?

— В Корсика. Колата, с която е пътувал, е паднала от една стръмнина.

— Исусе! Кога се е случило това?

— По радиото казаха, че тази сутрин.

Алекс си спомни как Лъки му каза, че ще отиде да види Лени.

— Лъки с него ли е била? — попита той задъхано.

— Не знам — отговори Лили, правейки колеблив жест с ръка. — Не казаха…

Алекс подскочи.

— Свържи ме с Фреди.

Лили забърза към телефона.

— Веднага, Алекс.

* * *

Бриджит и Нона вървяха надолу по Медисън Авеню, смеейки се и разговаряйки непрекъснато за приема предната вечер и за невероятния фотосеанс с Люк.

Бриджит съзнаваше колко много й е липсвала приятелката й и колко беше хубаво да има Нона за свой импресарио. Те биха постигнали много нещо заедно, винаги си бяха носили късмет една на друга.

Докато минаваха покрай будката за вестници на Шестдесет и пета улица, погледът й се спря на заглавията в „Ню Йорк поуст“.

ЛЕНИ ГОЛДЪН УБИТ

АВТОМОБИЛНА КАТАСТРОФА В КОРСИКА

УЖАСНА СМЪРТ НАСТИГА ФИЛМОВА ЗВЕЗДА

— Боже мой! — произнесе тя задъхано, хвърляйки се към Нона. — Боже мой! Не! Не! НЕЕЕ!

* * *

Дона Ландсман не беше изненадана. Тя прочете вестниците и се усмихна на себе си. Всичко започваше толкова добре.

„Лъки Сантейнджело. Как се чувстваш, кучко? Как се чувстваш, след като си загубила съпруга си — точно както аз загубих моя?

Как се чувстваш, след като оставаш сама с три малки деца, които трябва да отгледаш лично ти?

Е, кучко, сега ще разбереш точно как се чувства човек в такова положение. И мога да те уверя — това е само началото.“

ГЛАВА 14

Лъки седеше много тихо, гледайки неподвижно пред себе си. Тя знаеше, че трябва да плаче, да пищи или нещо друго — не това ледено спокойствие, което я беше обхванало, което беше влязло през всяка нейна пора и умъртвило чувствата й.

Лени беше мъртъв. Нейният Лени си беше отишъл.

И сега… Тя седеше неподвижна и напълно овладяна, сякаш животът й беше преминал край нея с някакво бавно и неясно движение. Беше вцепенена от скръб. Опустошена. И все още… нямаше никакви сълзи. Седеше на леглото на Лени в хотелска стая в чужда страна, съпругът й беше мъртъв, а тя не можеше да се разплаче.

Малката Лъки Сантейнджело. Беше на пет години, когато откри осакатеното тяло на майка си да се носи из фамилния басейн; беше на двадесет и пет, когато застреляха първата й истинска любов — Марко; беше по-млада отсега, когато брат й Дарио беше убит и изхвърлен от някаква кола.

Смъртта не беше непозната на семейство Сантейнджело. Лъки знаеше твърде добре какво означава тя.

А сега си беше отишъл и Лени… нейният Лени, любовта на живота й. Но беше ли той това?

Тя прецени обстоятелствата.

ШИБАНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА.

Пристигна от летището в хотела. Сграбчи ключа от стаята му от изненадания администратор. Забеляза окачената на вратата му табелка „МОЛЯ, НЕ БЕЗПОКОЙТЕ“.

Влезе и беше разочарована, като не го откри там. Леглото беше неоправено, стаята — невероятно разхвърляна. Е… Лени никога не беше притежавал някакви домакински умения.