Читать «Вендета: Отмъщението на Лъки» онлайн - страница 64

Подробности… Подробности… Тя ги поглъщаше една след друга. Препълнените пепелници на двете нощни шкафчета. Почти празна бутилка от шампанско… Две чаши, по ръба на едната — червило. Копринена блуза на топка на пода, полускрита зад леглото.

ТОВА ТРЯБВА ДА Е ДРУГА СТАЯ.

Не. Не беше. Там беше нейната снимка с децата, захлупена върху масата. Дрехите на Лени бяха навсякъде, сценарият му, телефонното тефтерче, специалната му сребърна писалка, която тя му беше купила от „Тифани“.

Беше се обадила в офиса на продукцията, опитвайки се да го открие. По това време вече беше дошла новина за ужасна катастрофа на коварния планински път.

Дойдоха и я взеха — продуцентът на филма и изпълнителният продуцент. Отведоха я със себе си до едно неравно място, където всички стояха в ужас, наблюдавайки как спасителният екип се захвана за работа, опитвайки се да извади катастрофиралата кола от стотици метри дълбочина, където тя се беше разбила върху скалите и беше изгоряла, преди да завърши пътя си в разгневеното море, пенещо се под тях.

С всепоглъщащо чувство на ужас Лъки беше разбрала, че никога повече няма да види Лени.

Сега тя стоеше сама в хотелската му стая. Тя беше почистена от камериерките, шампанското беше изчезнало, пепелниците бяха измити и лъснати, снимката й с децата беше върната в първоначалното й положение.

МАЙНАТА ТИ, ЛЕНИ. КАК МОЖА ДА НИ ИЗОСТАВИШ?

Телефонът продължаваше да звъни. Тя не го забелязваше, защото нямаше желание да говори с никого. Самолетът й стоеше в готовност и очакваше инструкции. Точно в момента не беше способна да вземе каквото и да е решение.

Бяха открили тялото на шофьора, което извадиха от морето, и го бяха идентифицирали чрез медицинските записи. Лени все още липсваше.

— Нямат никакъв шанс — беше й обяснил един от полицейските детективи с помощта на симпатизиращ преводач.

След известно време Лъки стана и механично започна да събира нещата на Лени. Тениските му, чорапи, пуловери. Работните му дрехи. Любимото яке. Колекцията му от джинсови работни ризи, които обичаше да носи всеки ден. Тя вършеше всичко бавно, методично, в транс.

Когато приключи с дрехите му, тя прибра сценария му и няколко големи жълти листа — първите наброски на сценария, който той сам пишеше. След това отвори чекмеджето на нощното шкафче, където откри няколко снимки на гола блондинка. Взря се в тях за момент. Блондинката беше изключително красива, краката й — невероятно дълги; на тъпото й като задник лице имаше прелъстителна усмивка.

МАЙНАТА ТИ, ЛЕНИ. МАЙНАТА ТИ. ПРЕДПОЛАГАШЕ СЕ ТИ ДА СИ РАЗЛИЧЕН.

Нямаше сълзи. Само разочарование. Болка. Гняв. Ужасно чувство за изневяра и предателство.

Тя си спомни, че беше хванала втория си съпруг Димитри в леглото с една оперна певица, Франческа Ферн. Тогава не беше плакала.

Бъди силна — това беше мотото й. Това беше единственият начин, по който беше успяла да оцелее през годините.

Откри още снимки. Лени стоеше с блондинката — голото й тяло беше интимно обвито около него. Друга снимка на двамата, направена очевидно в движение. Лени с ръка през раменете й. Много мило.