Читать «Вендета: Отмъщението на Лъки» онлайн - страница 59
Джаки Колинс
Тази жена не се предаваше.
— Слушай — каза той търпеливо. — Не знам как да ти го кажа, но аз съм напълно щастлив, така че си върви в къщи — където и да е това.
— Сигурен ли си, Лени? — попита тя, взирайки се право в очите му, докато разкопчаваше робата си и тя се разтвори. Естествено, под нея не носеше нищо.
— О, по дяволите! — измърмори той, поглъщайки с поглед всеки сантиметър на невероятните й форми.
— Това ще промени ли мнението ти, Лени? — произнесе тя с цялата задушевност на сексапилния си глас.
— Слушай — повтори той сериозно. — Направи ми една услуга и се махай оттук.
Тя нямаше намерение да ходи никъде.
— Ти не го мислиш — каза тя убедено — като жена, свикнала да постига каквото иска.
— Напротив, мисля го. Не искам да те виждам. Не искам да те докосвам. Така че изчезвай бързо. Става ли?
Тя облиза показалеца си, плъзна го надолу и погали възбуденото си зърно.
— Не ти ли харесва това, което виждаш?
— Ще се обадя на хотелската охрана, ако не се махнеш веднага.
Тя се отърси от робата си. Дрехата се свлече на купчинка в краката й, оставяйки я съвсем гола.
— Продължавай, Лени. Аз пък ще им кажа, че си ме примамил в стаята си и си ме нападнал.
Сега вече той се ядоса.
— Махай се от мене! Върви на майната си! — извика той, опитвайки се да затвори вратата пред нея.
Но преди да успее да го направи, тя обви с ръце врата му, притискайки се плътно до него. В края на коридора се появи фотограф и проблесна светкавица.
Лени се бореше да я отблъсне, твърде късно осъзнавайки, че това е капан. След като най-сетне успя да се откъсне от голата блондинка, той се втурна към фотографа. Мъжът с фотоапарата веднага изчезна.
Лени започна да го преследва, преди да се сети, че единственото, с което е облечен, бяха долни гащи. Каква картинка щеше да бъде само! По-добре да се споразумее с блондинката и да разбере каква игра играе тя.
Той се обърна и спринтира обратно към стаята си. Нея я нямаше. Те си бяха получили своите снимки и бяха изчезнали и двамата. Сграбчвайки телефона, той се обади на охраната.
След няколко минути на вратата стоеше лично управителят на хотела.
— Да, господин Голдън? — каза той, опитвайки се да изглежда както обикновено, въпреки че беше ясно, че го бяха вдигнали от дълбок сън.
Какво трябваше да каже? Че в стаята му е имало гола жена и фотограф. Някак си не звучеше като нещо, на което някой би повярвал. Най-добре беше да забрави и да се надява, че снимките няма да излязат, въпреки че имаше лошо предчувствие.
— Ъъъ… Стори ми се, че чух някой да се опитва да влезе — каза той неубедително.
— Ще огледам всичко наоколо лично, господин Голдън — каза управителят с едва забележим поклон.
— Направете го.
Този урок трябваше да го запомни. Папараците нямаше да се спрат пред нищо, за да получат снимките, които им бяха необходими, за да ги продадат на безбройните таблоиди в Америка. Утре щеше да се обади на адвокатите си и да им разкаже точно какво се е случило, така че да бъдат готови да спрат публикациите, ако снимките излезеха.
Той вдигна телефона и се обади в стаята на Дженифър.