Читать «Вендета: Отмъщението на Лъки» онлайн - страница 58

Горе в стаята си той съблече дрехите си, просна се на леглото си и започна да изучава тази част от сценария, която щеше да се снима на следващия ден. Телефонът иззвъня. Той сграбчи слушалката, надявайки се Лъки да му се обажда от самолета.

Провокиращо мъркане.

— Лени? Сам ли си?

— Кой е? — попита той, въпреки че веднага разбра — беше блондинката.

— Ще ме почерпиш ли едно питие? — кратка пауза. След това: — Да кажем… в твоята стая.

— Майка ми ми е казала никога да не пия с непознати — каза той, опитвайки се да схване до какво може да доведе тази абсурдна ситуация.

— Няма да съм непозната дълго време — отговори тя; сексапилният й глас беше пълен с обещания.

— Хей… Знаеш ли какво — каза той кратко. — Може би утре, когато жена ми пристигне, и двамата ще пийнем с тебе.

Блондинката се засмя меко.

— Оооо… Колко си й верен. Много мило!

— Сладка, върви да сваляш някой друг — каза той и осъзна, че на никого няма да е лесно да се откачи от нея. — Аз не съм заинтересуван.

— Ще бъдеш, когато видиш какво мога да ти предложа.

— Вече го видях — каза той остро. — Както и всички останали.

Тя все още не се отказваше.

— Значи… Ти си господин Праволинейният-и-верният.

— Изчезвай — рече той, трясвайки слушалката. След няколко минути телефонът отново иззвъня. Беше готов да не отговори, мислейки, че е госпожица Настоятелност.

— Да? — произнесе кратко.

— Ха! Звучиш ми като в добро настроение.

— О, Дженифър. Какво става?

— Промених времето на снимките ти. Свободен си да отидеш сутринта на летището. Ще изпратя кола да те вземе по обед. При това положение ще снимаш в два следобед. Не забравяй.

— Ти си най-добрата.

— Благодаря.

— Между другото, помниш ли онази блондинка? Дето днес дефилираше пред мене по бански костюм?

— Какво за нея?

— Можеш ли да повярваш, че току-що ми се обади в стаята?

— Да, Лени — въздъхна Дженифър. — Мога да повярвам всичко за армията силиконови блондинки, които тичат подире ти ден и нощ.

— Хайде да не се занимаваме с нея.

— Ти какво й каза?

— Чакай да си спомня… — рече той саркастично. — О, да… Казах й да се качи в стаята ми с бутилка водка и с кутийка презервативи. Ти какво си помисли, че съм й казал?

На Дженифър не й беше забавно.

— Искаш ли да те придружа до летището?

— Не — каза той сухо. — Мисля, че и сам ще успея да се събера с жена си.

— Не забравяй, Лени — утрешните ти снимки сега са в два следобед.

— Добре, добре.

— Знам те какъв си — запиши си.

— Нямаш проблеми.

Той остави слушалката, протегна се за сценария и започна да чете. След няколко минути на вратата се почука. Беше убеден, че е Дженифър. Тя не му вярваше и идваше лично да му донесе листа с времето за снимките му утре, за да е сигурна, че всичко ще е точно. Той направи физиономия, стана от леглото и отвори вратата. Там обаче стоеше лично госпожица Силиконов бюст — с боси крака, свободно пусната къса роба и изкусителна усмивка.

— Сигурна съм, че си самотен — измърка тя. — Голяма американска кинозвезда, а съвсем сам — това не е правилно.