Читать «Вендета: Отмъщението на Лъки» онлайн - страница 56

Люк въздъхна.

— Добре, Бриджит, отиди в съблекалнята. Там ще видиш камара джинси. Намери твоя размер и ги облечи, след това се върни тук. Без горнище.

— Няма да правя голи снимки — протестира Бриджит. Люк Казуей може и да беше много известен фотограф, но тя нямаше да се съблича за всекиго.

— Ще прикриеш гърдите си с ръце — каза Люк. — Ще направиш това, което онези момичета правят на снимката.

Нона кимна одобрително.

— Давай.

О, да, лесно й беше на Нона да каже „давай“. Тя не трябваше да се съблича. Тя отиде в съблекалнята, намери джинси със своя размер и ги облече. Почувства се като идиот, когато закри гърдите си с ръце, след това убеди сама себе си, че всички модели са правили по някоя и друга гола снимка и какво от това. Не беше като да позираш за „Плейбой“.

Тя се появи, прикрила гърдите си с ръце, и зачака инструкциите на Люк.

— Добре, застани ей там — каза той, показвайки друг декор — този път фонът беше тухлена стена. — Обърни се към стената, разтвори крака. Когато ти кажа, се залюлей насам-натам.

Люк я следеше през обектива, издавайки грухтящи звуци.

— Добре, Бриджит. Наведи глава, вдигни очи, оближи устните си. Това е.

Зандино, стоейки встрани, се обади:

— Изглежда добре.

Люк се втренчи в него.

— Ти правил ли си си някога снимки? — попита той.

Зандино засия.

— Само портретни, когато се дипломирах.

— Имам друга идея — каза Люк и спря да щрака. — Има ли хубаво тяло, Нона?

Тя завъртя очи.

— Дали има хубаво тяло!

Люк направи физиономия.

— Трябваше да се сетя. Ние винаги сме имали еднакви вкусове — дори когато ти беше на дванадесет! — той отново се обърна към Зандино. — Отиди в съблекалнята и си намери джинси с твоя размер.

Нона видя възможностите.

— Да, Зан, направи го — окуражи го тя, побутвайки го леко. — Само ще се посмеем.

— Наистина ли? — попита Зандино несигурно.

— Наистина — увери го Нона.

След няколко минути Зандино се появи. Той наистина имаше страхотно тяло — хармонично, стегнато и с прекрасен тъмно шоколадов тен. Джинсите му стояха като излети.

— Ау! — възкликна Нона, посочвайки щастливо към него. — Панталонките ти стоят великолепно!

Зандино се намръщи.

— Усмихни се — изкиска се тя. — Най-малкото са върхът!

— Добре, хайде да отиваме там — каза Люк, прокарвайки ръка през къдравата си коса. — Там, при Бриджит. Да видим как ще си взаимодействате вие двамата. Застанете пред обектива.

— Как да застанем? — попита Бриджит, нервирана от това, че Зандино беше навлязъл в пространството й.

— Не знам… гръб о гръб, лице в лице. Зан, можеш например да поставиш ръце на гърдите й. Имаме нужда да пробваме нещо различно.

— Чакай малко — възрази Нона. — Ръцете му върху гърдите й? Забрави!

— Слушай, не ми ли каза ти, че си неин импресарио? Това може да свърши работа.

Нона кимна.

— Хрумна ми една идея — каза тя. — Черно и бяло — джинсите „Рок-енд-рол“.

— Точно така! — рече Люк ентусиазирано. — Какво е рок-енд-ролът? Черна музика. Бяла музика. Пасва точно!

В началото бяха нерешителни, сковани.

— Работете заедно — извика Люк. — Отпуснете се, за Бога!