Читать «Ползата от съмнението» онлайн - страница 9

Все пак, въпреки всичките заяждания и прекъсвания, на края Уотсънн сполучи да даде просто, правдиво описание на случилото се и въпреки враждебния кръстосан разпит, нито една подробност от показанията му не бе опровергана. Те коренно се различаваха от въпиющите лъжесвидетелства в показанията на Патци и двамата му свидетели.

И адвокатът на Патци, и прокурорът се отказаха от понататъшен разпит на свидетели и оставиха делото да протече докрай без прения. Уотсън протестира против това, че прокурорът му запуши устата, като каза, че той е прокурор и си знае работата.

— Патрик Хоран заяви, че животът му е бил в опасност и е бил принуден да се защищава — зачете присъдата си съдията Уитбърг. — Господин Уотсън заяви същото. И двамата се заклеха, че другият е нанесъл първия удар; и двамата се заклеха, че другият е извършил върху му непредизвикано нападение. В съдопроизводството съществува аксиомата, че всяко съмнение е в полза на подсъдимия. В случая има налице много основателно съмнение. Ето защо по делото на народа против Картър Уотсън има съмнение в полза на споменатия Картър Уотсън, вследствие на което той се освобождава от задържането под стража. Същите доводи важат и за делото на народа против Патрик Хоран. По правото на ползата от съмнението той също се освобождава от задържането под стража. Моята препоръка е двамата ответници да си подадат ръка и да се помирят.

В следобедните вестници първото заглавие, което привлече погледа на Уотсън, беше: „КАРТЪР УОТСЪН ОПРАВДАН“. В друг вестник то гласеше: „КАРТЪР УОТСЪН ОТЪРВА ГЛОБАТА.“ Но качулка на всичко слагаше заглавие, което започваше: „КАРТЪР УОТСЪН ДОБРО МОМЧЕ.“ В текста той прочете как съдията Уитбърг посъветвал двамата побойници да си подадат ръка, което те незабавно сторили. По-нататък прочете:

„- Да пийнем по една по тоя случай — каза Патци Хоран.

— Защо не — отговори Картър Уотсън.

И хванали се под ръка, двамата се запътиха към най-близката кръчма.“

Цялото това приключение не остави у Уотсън никакво лошо чувство. То бе социална преживелица от нов вид и доведе! до написването на още една книга, която той озаглави: „ПОЛИЦЕЙСКО СЪДОПРОИЗВОДСТВО. Опит за анализирането му.“

Един летен ден следващата година, в стопанството сиу, той остави конят да го изкачи по миниатюрна клисура, за да види планинската папрат, която беше насадил предишната зима. Когато изскочи от горния край на клисурата, Уотсън йзлезе на една от своите осеяни с цветя ливади — прекрасно усамотено кътче, заградено от останалия свят с ниски хълмове и групички дървета. И тука видя един човек, очевидно излязъл на разходка от летния хотел в отстоящото на една миля градче. Те се сблъскаха лице с лице и се познаха и двамата. Това беше съдията Уитбърг. Освен другото, това беше явен случай на навлизане в чужди владения, защото Уотсън има предупредителни табели по границите си, макар и никога да не преследваше нарушителите.

Съдията Уитбърг протегна ръка, която Уотсън отказа да забележи.

— Политиката е мръсен занаят, нали, господин съдия? подхвърли той. — О, да, аз виждам ръката ви, но не желая да я стисна. Вестниците разправяха, че съм стиснал ръка! на Патци Хоран след делото. Вие знаете, че не съм, но ще ви кажа, че с хиляда пъти по-голяма готовност бих стиснал ръка на него и на гадните му псета, отколкото на вас.